— Ако обичаш.
— Не ме възбуждаш. — Бръкна в задния си джоб и извади портфейла си. — Нека ти платя още малко за изгубеното време.
Джейн с усилие потисна порива да заплаче, въпреки че не избухваше лесно в сълзи. Бонър я изритваше и тя щеше да изгуби най-добрия си шанс да се сдобие с детето на мечтите си. Отчаянието придаде дрезгави нотки на гласа й.
— Моля те. Не можеш да ме отпратиш просто така.
— Разбира се, че мога.
— Така… така ще ме уволнят. Бизнесът със „Старс“ е много важен за агенцията ми.
— Щом е толкова важен, защо са изпратили теб? Всеки би могъл да види, че изобщо не те бива в този занаят.
— Ами… в града има конгрес. Не ни достигат кадри.
— Значи, казваш… че ми набутаха теб, поради липса на нещо по-добро?
Тя кимна.
— И ако открият, че си останал недоволен от услугите ми, ще ме уволнят. Моля те, нуждая се от тази работа. Ако го направят, ще изгубя осигуровките си.
— Получаваш осигуровки?
Ако проститутките не получаваха медицинска застраховка и такива работи, определено си ги заслужаваха.
— Имаме страхотно покритие за зъболекарско лечение, а аз съм си записала час за лечение на пулпит. Не може ли… не може ли просто да отидем в спалнята?
— Не знам, Роузбъд…
— Моля те! — Обзета от отчаяние, сграбчи ръцете му и като стисна очи, ги притегли към гърдите си и ги положи върху тях.
— Роузбъд?
— Да?
— Какво правиш?
— Оставям те… да опипаш гърдите ми.
— Аха. — Ръцете му не помръднаха. — В някой от онези образователни филми не се ли препоръчваше първо да се съблечеш?
— Сакото е съвсем тънко и съм сигурна, че няма особена разлика. Така, както съм сигурна, че си наясно, че отдолу не нося нищо.
Топлината на дланите му изгаряше кожата й през фината коприна, но тя си забрани да мисли какво ли би било да почувства ръцете му без тази тънка като кърпичка бариера.
— Може да раздвижиш ръцете си.
— Оценявам предложението ти, но… Възнамеряваш ли изобщо да си отвориш очите в близкото бъдеще?
Джейн беше забравила, че ги е затворила и сега бързо повдигна клепачи.
Което се оказа грешка. Беше застанал толкова близо, че трябваше да извие глава, за да го погледне. От такова малко разстояние чертите му бяха размазани, но не достатъчно, за да скрият факта, че устата му бе още по-твърда, отколкото си бе помислила в началото. На брадичката му зърна малък белег, както и още един там, където започваше косата му. Беше изтъкан от мускули и стомана. На света не можеше да има момче побойник, на което би му стискало да тормози детето на този мъж.
„Това е моята люлка, зубрачке! Разкарай се или ще те прасна.
Откачалката Джейн има въшки… Откачалката Джейн има въшки…“
— Моля те! Не може ли просто да отидем в спалнята ти?
Тя отпусна пръстите си и той бавно свали ръце от гърдите й.
— Наистина го искаш, нали, Роузбъд?
Тя кимна.
Футболистът я гледаше, ала воинските му очи с нищо не разкриваха какво се върти в главата му.
— Така или иначе, вече са ми платили за това — напомни му тя.
— Вярно е. — Сякаш обмисляше думите й и Джейн зачака търпеливо, давайки необходимото време на бавния му мозък да реагира. — Защо просто не отидеш при работодателя си и не кажеш, че сме го направили?
— Всичко ми се изписва по лицето — веднага ще стане ясно, че лъжа.
— В такъв случай май няма друг изход, а?
Надеждата й се завърна.
— Боя се, че няма.
— Е, добре, Роузбъд — печелиш. Предполагам, че е най-добре да се качим на горния етаж. — Той пъхна показалец под розовата панделка. — Сигурна ли си, че не носиш белезници?
Джейн усети как гърлото й се раздвижи под пръста му, когато преглътна.
— Убедена съм.
— Тогава да приключваме с това.
Кал подръпна лекичко панделката, сякаш беше кучешка каишка. Сърцето й биеше лудешки, когато я поведе през преддверието и по застланите с килим стъпала, без да я пуска. Тялото й се докосваше до неговото и Джейн опита да се отдръпне, ала той я държеше като в плен.
Докато се качваха по стълбите, тя го наблюдаваше притеснено с периферно зрение. Знаеше, че е плод на въображението й и въпреки това имаше чувството, че изведнъж бе станал по-висок и по-едър. Погледът й се плъзна по гърдите и надолу към бедрата му и очите й се разшириха. Освен ако не се заблуждаваше, Бомбардировача все пак не беше толкова безстрастен, на колкото се преструваше. Под дънките изглеждаше напълно възбуден.