Той се усмихна, когато от другата страна на линията се разнесе добре познатото му провлачено тексаско произношение.
— Здрасти, Кал. Ще наминеш ли към Телароса за благотворителния ми голф турнир през май? Считай го за личната си, ръчно надписана покана. Планирам голямо барбекю, ще има и цял куп красиви жени, така че дори ти няма да можеш да се справиш. Разбира се, Грейси ще ме следи зорко, та ще се наложи лично ти да ги забавляваш. Тази моя жена ме държи страшно изкъсо.
Тъй като контузии попречиха на Кал да вземе участие в предишните няколко турнира на Би Ти, той така и не успя да се запознае с Грейси Дентън, но познаваше Боби Том достатъчно добре, за да е наясно, че на света няма жена, способна да го „държи изкъсо“.
— Обещавам да направя каквото ми е по силите.
— Това адски ще зарадва Грейси. Знаеш ли, че я избраха за кмет на Телароса, точно преди да се роди Уенди?
— Чух нещо такова.
Боби Том продължи да говори за жена си и новородената си дъщеричка. Кал не проявяваше особен интерес нито към едното, нито към другото, но не го показваше, защото беше наясно, че за Би Ти е важно да се държи така, сякаш семейството е най-важното в живота му сега, след като се бе оттеглил от спорта, и че изобщо не му липсва. Боби Том никога не се беше оплаквал, задето контузия в коляното бе сложила край на кариерата му, ала Бомбардировача знаеше, че това би трябвало да го разкъсва отвътре. За Би Ти футболът беше всичко, точно както и за самия него, и Бонър осъзнаваше, че без очакването на мачовете, съществуването на някогашния му съотборник е пусто като стадион във вторник вечер.
Горкият Би Ти! Кал му се възхищаваше, че не мрънка колко е несправедливо да бъде принуден да се откаже от футбола. В същото време се заричаше пред себе си, че няма да позволи на нищо да сложи край на кариерата му, преди да е готов за това. Футболът беше неговият живот и нищо не можеше да промени това. Нито възрастта. Нито контузиите. Нищичко.
Довърши разговора, а после отиде до шкафчето си, за да се облече. Докато си навличаше дрехите, мислите му се отклониха от Боби Том Дентън и се върнаха обратно към нощта на рождения му ден. Коя беше тя, по дяволите? И защо не можеше да престане да мисли за нея?
— Накара ме да дойда дотук точно днес, само за да ме попиташ за транспортните ми разходи за конференцията в Денвър?!
Джейн никога не губеше самоконтрол в професионални ситуации, но докато гледаше ръководителя на дейността в лабораторията „Прийз“, й се прииска да закрещи.
Доктор Джери Майлс вдигна глава от документите на бюрото си, в които се бе заровил.
— За теб, Джейн, тези подробности може и да са досадни дреболии, но мога да те уверя, че като директор на лабораторията „Прийз“, за мен те изобщо не са незначителни.
Той прокара пръсти през тънката си, посивяваща, прекалено дълга коса, сякаш тя сериозно го беше подразнила. Жестът му беше точно толкова отработен, колкото и външният му вид. Днес униформата му се състоеше от раздърпано, жълто полиестерно поло, овехтяло сако, по чиято яка имаше пърхот, и стари рипсени панталони, които сега, слава богу, бяха скрити от бюрото.
Джейн нямаше навика да съди за хората по дрехите им, защото през по-голямата част от времето беше прекалено разсеяна, за да ги забележи. Подозираше обаче, че Джери нарочно си е избрал такъв небрежен вид, за да поддържа образа на ексцентричния физик — стереотип, излязъл от мода преди поне десет години, но който според него би могъл някак да скрие факта, че той вече не е в състояние да не изостава от темповете, с които се развиваше съвременната наука.
Теорията на струните го озадачаваше, суперсиметрията го объркваше и за разлика от Джейн, не можеше да се оправи със сложната нова математика, която учени като нея на практика създаваха ежедневно. Ала въпреки недостатъците си, преди две години бе назначен за директор на „Прийз“, маневра, нагласена от по-старите и консервативни членове на научните среди, които искаха една толкова престижна институция да бъде оглавявана от един от тях. Оттогава отношенията на Джейн с „Прийз“ се бяха превърнали в същински ад от бюрократщина. В сравнение с тях позицията й във факултета в „Нюбъри“ изглеждаше забележително некомплицирана.
— За в бъдеще — каза Джери, — ще ни трябват повече документи от твоя страна, за да одобрим подобен тип разходи. Сметката за такси от летището, например? Безобразна.