Джейн недоумяваше как човек с неговото положение няма друго за правене, освен да я тормози за нещо толкова незначително.
— Денвърското летище е доста далеч от града.
— В такъв случай е трябвало да използваш транспорта, предлаган от хотела.
Тя едва успяваше да преглътне раздразнението си. Освен че беше некомпетентен като учен, директорът беше и сексист, тъй като на колегите й мъже не се налагаше да търпят такова критично взиране в най-малките подробности на всичко, което вършат.
Разбира се, те не бяха направили Джери да изглежда като глупак.
Когато беше на двайсет и няколко години и все още работеше в мъгла от идеалистична жар, Джейн написа труд, който категорично оборваше една от любимите теории на ръководителя им, небрежно свършена работа, която въпреки всичко му бе спечелила похвали. Оттогава реномето му в научните среди не беше същото и той никога не забрави, нито пък й прости.
Сега той сбърчи чело и се впусна в атака срещу работата й, което не бе никак лесно, при положение, че не разбираше почти нищо от тази дейност. Докато шефът й ораторстваше, Джейн усети как депресията, която я преследваше след неуспешния й опит да забременее преди два месеца, я обзема още по-дълбоко. Само ако носеше дете, всичко нямаше да й се струва толкова безнадеждно.
Като човек, посветил живота си на търсенето на истината, тя знаеше, че постъпката й в онази нощ беше морално укорима. Но едновременно с това бе объркана, защото нещо в случилото се тогава й се струваше правилно… може би фактът, че не би могла да избере по-подходящ кандидат за баща на детето си. Кал Бонър беше воин, мъж, надарен с агресия и брутална сила, все качества, които тя не притежаваше. Не можеше да си обясни напълно още нещо, което й говореше, че той е абсолютно подходящ. Един вътрешен женски глас, прастар и мъдър, й подсказваше онова, което логиката не бе в състояние да разясни. Щеше да бъде точно той или никой друг.
За съжаление този вътрешен глас не й разкриваше идеи как да събере смелост отново да се доближи до него. Коледа беше дошла и отминала, ала колкото и отчаяно да копнееше за бебе, просто не можеше да си представи как си урежда още една сексуална среща.
Гледката на Джери Майлс, извил устни в самодоволна усмивка, я върна рязко на земята.
— … Опитах се да го избегна, Джейн, но с оглед на трудностите, които имахме през последните няколко години, не виждам друг избор. От сега нататък, в края на всеки месец ще очаквам подробен доклад, който да описва дейността ти и да ме държи в течение.
— Доклад? Не разбирам.
Докато той обясняваше какво иска от нея, доктор Дарлингтън не бе в състояние да скрие изумлението си. От никой друг не се очакваше такова нещо. Това беше безсмислена бумащина, самата идея за която противоречеше на всички принципи, залегнали в основата на лаборатория „Прийз“.
— Няма да го направя. Това е крещяща несправедливост.
Той й отправи леко съжалителен поглед.
— Сигурен съм, че на Управителния съвет никак няма да му е приятно да го чуе, особено, при положение че стипендията ти предстои да бъде преразгледана тази година.
Джейн беше толкова бясна, че едва успяваше да говори.
— Върша отлична работа, Джери.
— Тогава не би трябвало да имаш нещо против да съставяш ежемесечните доклади, за които те помолих, та и аз да мога да споделя ентусиазма ти.
— Никой друг не го прави.
— Ти си доста млада, Джейн, и все още не си се доказала като останалите.
Освен това бе жена, а той — сексистки гадняр. Годините на самодисциплина я възпряха да го изрече на глас, защото щеше да навреди повече на себе си, отколкото на него. Вместо това се изправи и излезе от кабинета му, без да каже нито дума.
Кипяща от гняв, тя слезе с асансьора на първия етаж и прекоси фоайето. Още колко дълго щеше да й се налага да търпи това? За кой ли път я обзе съжаление, че приятелката й Каролайн е в чужбина. Страшно се нуждаеше от изпълнен със съчувствие слушател.
Мрачният януарски следобед имаше онзи неотменен сивкав оттенък, който сякаш постоянно висеше над северен Илинойс по това време на годината. Джейн потрепери, докато се качваше в колата си марка „Сатурн“ и подкара към началното училище в Аврора, където трябваше да проведе научна програма за третокласниците.
Някои от колегите й я подкачаха за доброволческата работа, която вършеше там. Твърдяха, че световноизвестен теоретичен физик да води часове на ученици от начално училище, особено пък такива в неравностойно положение, е все едно Ицхак Пърлман16 да дава уроци по цигулка на начинаещи.