Тя влезе в стаята, където я очакваха третокласниците и докато подреждаше материалите за опитите, които беше планирала, си заповяда да остави настрана мислите за най-новата проява на бюрократичен садизъм от страна на Джери.
— Доктор Дарлинг17! Доктор Дарлинг!
Джейн се усмихна на начина, по който третокласниците бяха променили фамилията й. Беше станало още при първото й посещение преди две години и понеже тя не си бе направила труда да ги поправи, обръщението си остана. Докато отвръщаше на погледите им и се взираше в нетърпеливите им, палави личица, сърцето й се сви. Как само копнееше за свое детенце.
Изведнъж я обзе внезапен пристъп на отвращение към самата себе си. Нима щеше да прекара остатъка от живота си в плен на самосъжаление, задето нямаше дете, без да направи нищо, за да промени ситуацията? Нищо чудно, че не бе успяла да зачене бебе на воин. Та тя беше безхарактерна страхливка!
Докато подхващаше първия експеримент, използвайки свещ и празна кутия от овесени ядки, взе решение. От самото начало си даваше сметка, че шансът да зачене след един-единствен опит бе много малък, така че бе време да пробва отново… този уикенд, когато бе в овулация.
Тъй като най-старателно четеше спортните страници на вестника, знаеше, че този уикенд „Чикаго Старс“ щяха да играят четвъртфинал в Индианаполис. Според Джоди, почти веднага след края на сезона, Кал щеше да отиде в семейната си къща в Северна Каролина, така че ако отложеше още малко плана си, него можеше и да го няма.
Съвестта й избра точно този момент, за да й напомни, че действа неморално, но тя категорично заглуши мърморещия глас. В събота щеше да загърби опасенията си и да се отправи към Индианаполис. Може би този път легендарният куотърбек щеше да отбележи тъчдаун само за нея.
В Индианаполис валя цял ден, затова полетът на „Старс“ от Чикаго закъсня и така се обърка целия график на отбора. Докато Кал излезе от бара на хотела в събота вечерта и се отправи към асансьора, беше почти полунощ — бе закъснял с цял час след обичайното им вечерно време преди мач. Размина се с Кевин Тъкър, без да си продумат. На пресконференцията преди няколко часа вече си бяха казали всичко необходимо. И двамата ненавиждаха това, че пред публика бяха принудени да целуват задника на другия, но това бе част от работата им.
На всяка от тези конференции Кал трябваше да гледа репортерите в очите и да обяснява надълго и нашироко за таланта на Кевин и колко много цени подкрепата му, и как и двамата искат само най-доброто за отбора. След това идваше ред на Тъкър да започне да разказва колко много уважава Кал и как за него е привилегия просто да е част от отбора. Пълни глупости. Журналистите го осъзнаваха. Феновете — също. Двамата куотърбекове го знаеха, ала въпреки това трябваше да продължават с този театър.
Когато се прибра в стаята си, Кал пъхна във видеото касетата с последния мач на „Колтс“18 и си събу обувките. Изтегна се на леглото и прогони от ума си всякакви мисли за Кевин Тъкър, за да се съсредоточи върху дефанзивната линия на конкурентния отбор. Превъртя записа до втората четвърт на срещата и се загледа, докато не откри онова, което търсеше. Превъртя назад и отново го проследи.
Без да откъсва очи от екрана, той разви ментовия бонбон, който намери на възглавницата си, и го изяде. Освен ако очите не го лъжеха, защитата им имаше лошия навик да сигнализира за блиц19 като поглеждат два пъти към страничната линия. Кал се усмихна и скъта тази информация на сигурно място в мозъка си.
Облечена в същия копринен костюм, Джейн стоеше пред хотелската стая на Кал Бонър и си поемаше дълбоко дъх. Ако и тази нощ не се получеше, щеше да й се наложи да се научи да живее със самосъжалението, защото просто не бе в състояние да премине през всичко това още веднъж.
Даде си сметка, че е забравила да си свали очилата, побърза да ги прибере и намести дръжката на чантата си, която представляваше златна верижка. Само ако й се намираха няколко от хапченцата за отпускане на Джоди, би могло да е по-лесно, ала тази вечер трябваше да се оправя сама. Призовавайки на помощ цялата си воля, вдигна ръка и почука.
Вратата се отвори и тя видя голи гърди. Руси косми по тях. Чифт зелени очи.
— Аз… съжалявам. Май съм объркала стаята.
— Зависи кого търсиш, сладурче.
Беше млад, на около двайсет и четири, двайсет и пет години, и арогантен.
19
Тактика в американския футбол, при която един отбор изпраща допълнителни играчи срещу куотърбека на противника, за да го повалят или да му попречат да направи пас. — Б.пр.