— Търся господин Бонър.
— Е, значи си късметлийка, защото намери нещо по-добро. Аз съм Кевин Тъкър.
Накрая се досети кой е като си припомни изгледаните записи на мачове, макар че без шлем изглеждаше по-млад.
— Казаха ми, че господин Бонър е в стая 542.
Защо ли се бе доверила на Джоди да й набави правилната информация?
— Грешно са те осведомили.
Той се начумери едва забележимо и Джейн се досети, че е обиден, задето не го е разпознала.
— Случайно да знаете къде мога да го открия?
— О, знам и още как. Каква работа имате с това старче? Каква, наистина?
— Лично е.
Похотливата му усмивка я дразнеше. Този млад мъж определено имаше нужда да бъде поставен на място.
— Аз съм духовният му наставник.
Тъкър отметна глава назад и се разсмя.
— Така ли му викат? Е, искрено се надявам, че можеш да му помогнеш да се справи с всичките си проблеми, свързани с одъртяването.
— Разговорите с клиентите ми са поверителни. Бихте ли ми казали номера на стаята му?
— Мога да направя нещо още по-добро. Ще те заведа.
Джейн видя лукав блясък в очите му и разбра, че макар да беше хубав и да пращеше от здраве, той бе твърде умен, за да стане баща на детето й.
— Не е нужно да го правите.
— О, не бих го пропуснал за нищо на света. Само да си взема ключа.
Той го стори, но не си даде труда да си облече риза, нито да се обуе и зашляпа по коридора както си беше бос. Свиха зад един ъгъл и поеха по друг коридор, преди най-сетне да спрат пред номер 501.
Достатъчно трудно щеше да й бъде да се изправи пред Кал и без зяпачи, затова тя бързо му стисна ръка.
— Много ви благодаря, господин Тъкър. Оценявам помощта ви.
— Няма проблем.
Той отдръпна ръката си и почука с кокалчета по вратата.
— Смятам, че оттук мога да се справя и сама. Още веднъж — благодаря ви.
— Няма защо.
Куотърбекът изобщо не понечи да си тръгне.
Вратата се отвори и Джейн усети как дъхът й спира, когато отново се озова лице в лице с Кал Бонър. На фона на пращящия от младост Кевин Тъкър, той изглеждаше по-очукан, отколкото го помнеше, и някак по-внушителен: закоравял крал Артур до незрелия Ланселот на Тъкър. Беше забравила колко могъщо бе присъствието му и сега трябваше да потисне инстинктивното желание да направи крачка назад.
Провлачените думи на Тъкър прозвучаха преднамерено нагло:
— Виж какво намерих да се лута наоколо, Калвин. Личната ти духовна наставница.
— Личната ми какво?
— Дадоха ми номера на стаята на господин Тъкър по погрешка — побърза да каже Джейн. — Той беше така добър да ме придружи дотук.
Кевин й се ухили.
— Някой казвал ли ти е, че говориш смешно? Все едно озвучаваш документални филми за дивата природа.
— Или си нечий иконом — измърмори Кал. Сивите му очи я огледаха пронизващо. — Какво търсиш тук?
Тъкър скръсти ръце и се облегна на касата на вратата, за да гледа. Джейн нямаше представа какво се бе случило между тези двамата, но й бе ясно, че не са приятели.
— Дошла е, за да ти даде духовни съвети как да се справиш с проблемите на старостта, Калвин.
Едно миниатюрно мускулче в крайчеца на челюстта на Бонър потръпна.
— Не трябва ли да гледаш записи на мачове, Тъкър?
— Не. Вече знам колкото Господ за защитата на „Колтс“.
— Нима? — Кал го изгледа с проницателните си очи на опитен играч. — А случайно да забеляза, че защитата им сигнализира всеки път, когато планират блиц?
Тъкър настръхна.
— Така си и мислех. Върви си подготви домашното, хлапе. Тази твоя златна ръка не струва нищо, докато не се научиш да разчиташ противниковата защита.
Джейн не беше сигурна за какво точно говорят, но разбра, че по някакъв начин Кал бе поставил Кевин на мястото му. Тъкър се отдръпна от касата на вратата и й смигна.
— Недей да оставаш много дълго. Старчоци като Калвин трябва добре да се наспиват. Виж, ако искаш, спокойно можеш да минеш през моята стая, когато приключиш тук. Сигурен съм, че той няма да те измори особено.
Въпреки че дързостта му беше забавна, свалячът все още трябваше да получи урок.
— Нуждаете ли се от духовно наставничество, господин Тъкър?
— Повече, отколкото можеш да си представиш.
— Тогава ще се моля за вас.
Кевин се изсмя и пое по коридора, сякаш изтъкан от младежка арогантност и открито неуважение. Джейн се усмихна против волята си.