Мелвин Томпсън беше наел „Зебрите“, за да даде парти, и всички играчи, които все още бяха в града, присъстваха. Въпреки че официално се водеше на работа, Джоди прекара цялата вечер, отпивайки от питиетата на всички, така че когато малко след полунощ откри Джуниър Дънкан в билярдната заедно с Джърмейн Кларк, бе готова за конфронтация.
— Трябва да говоря с теб, Джуниър.
— По-късно, Джоди. Не виждаш ли, че с Джърмейн играем?
Прииска й се да издърпа щеката от ръцете му и да го цапардоса по главата, но не беше чак толкова пияна.
— Дадохте ми обещание, но тениската с номер дванайсет все още я няма в дрешника ми. Може и да сте забравили за Кевин, но аз не съм.
— Казах ти, че работим по въпроса. — Джуниър се прицели в средния джоб и не уцели. — Мамка му!
— От три месеца все това повтаряте. Вече не се връзвам толкова лесно. Всеки път щом се опитам да говоря с него, той ме гледа, сякаш съм невидима.
Джуниър се отдръпна, така че Джърмейн да може да заеме мястото му до масата, и фенката със задоволство видя, че изглежда малко притеснен.
— Работата е там, че Тъкър ни създава малко проблеми, Джоди.
— Да не искаш да кажеш, че не иска да легне с мен?
— Не е това. Просто от известно време се среща с една-две други жени и нещата малко се усложниха. Какво ще кажеш да те уредим с Рой Роулинс и Мат Труейт?
— Не се занасяй! Ако исках тези двамата, дето само греят скамейката за резерви, да съм ги изчукала още преди месеци. — Скръсти ръце. — Имахме уговорка. Аз ви намирам курва, която да „подарите“ на Бомбардировача за рождения ден, а в замяна получавам една нощ с Кевин. Изпълних моята част от сделката.
— Не съвсем.
При звука на този провлачен южняшки говор, разнесъл се точно зад нея, по гърба й полазиха тръпки, все едно някой бе стъпил на гроба й. Обърна се и погледна право в светлосивите очи на Бомбардировача.
Откъде беше изникнал? Последния път, когато го видя, две блондинки го сваляха на бара. Какво правеше тук?
— Не им намери проститутка, нали така, Джоди?
Тя прокара език по устните си.
— Не знам за какво говориш.
— Аз пък мисля, че знаеш. — Дългите му пръсти се сключиха около ръката й и я накараха да подскочи. — Ако ни извините, двамата с Джоди ще излезем да си поприказваме навън.
— Ти си луд! Навън е кучи студ.
— Няма да се бавим.
И без да й даде възможност да възрази, той я дръпна към задната врата.
През целия ден по радиото четяха предупреждения, че тази нощ температурите ще паднат доста под нулата, и когато излязоха в малката уличка, от дъха им във въздуха се появиха бели облачета. Кал най-сетне щеше да получи отговор на въпросите си.
Загадките открай време го изнервяха, както на футболното игрище, така и в живота. От опит знаеше, че една енигма обикновено означава, че някой се готви за изненадващ ход, а Бонър не обичаше изненадите.
Знаеше, че би могъл да притисне момчетата за някои отговори, но не искаше те да заподозрат колко време бе прекарал в мисли за Роузбъд. Докато не чу разговора на Джоди с Джуниър, и през ум не му беше минало да опита с нея.
Колкото и да се мъчеше, така и не успяваше да затвори страницата с Роузбъд. Улавяше се, че се тревожи за нея в най-неочаквани моменти. Кой би могъл да знае в колко хотелски стаи беше попаднала напоследък с фантасмагорията си за ДСН и духовни наставници? Като нищо вече можеше да се е прехвърлила на играчите от „Беърс“ и без сам да го иска, той се чудеше за кого ли от тях отказваше да се съблече сега.
— Коя е тя, Джоди?
Мацето бе облечена в униформата си на хостеса — впита блузка с дълбоко деколте и къса пола с райета на зебра — и зъбите й бяха започнали да тракат.
— Проститутка, на която попаднах случайно.
Част от ума му прошепна, че може би е най-добре да се откаже, да спре дотук. Откъде да е сигурен, че не навлиза в неща, които е по-добре да не узнава? Ала едно от качествата, които го правеха толкова добър куотърбек, беше умението му да надушва опасностите и по някаква причина, която не разбираше, косъмчетата на тила му бяха започнали да настръхват.
— Лъжеш ме, Джоди, а аз не обичам да ме мамят.
Пусна ръката й, но едновременно с това се приближи на няколко сантиметра от нея, приклещвайки я между себе си и тухлената стена.
Момичето извърна очи.
— Тя е просто някой, когото срещнах, ясно?
— Искам име.
— Не мога… Виж, не мога да го направя. Обещах.
— Не е трябвало.