Стюардесата спря, за да вземе чашите им, и веднага щом си тръгна, Джейн отприщи клокочещата си неприязън срещу Кал.
— Нямаше никакво право да се месиш в кариерата ми.
— Я престани, професоре. Купих ти няколко допълнителни месеца ваканция. Би трябвало да ми благодариш. Ако не бях аз, нямаше да разполагаш със свободно време, за да правиш изследванията си за онази лаборатория, в която работиш.
Знаеше прекалено много за нея и това не й харесваше. Вярно бе, че временното освобождаване от преподавателските занимания щеше да се отрази благоприятно на работата за „Прийз“, макар че нямаше намерение да го признае пред него. Компютърното й оборудване вече пътуваше към Северна Каролина и с помощта на един модем промяната в местонахождението й изобщо нямаше да се отрази на работата й. При други обстоятелства би се зарадвала на трите месеца свободно време, но не и когато трябваше да прекара част от него с Калвин Бонър, който го беше уредил вместо нея самата.
— Мога да работя върху изследванията си далеч по-добре, ако съм в кабинета си вкъщи.
— Не и ако на прага ти висят цял куп репортери, настояващи да узнаят защо най-известните младоженци на града живеят в два различни щата. — Очите му пробягаха по нея сякаш тя беше купчина боклук. — Всяка година по това време ходя в Салвейшън и оставам там, докато дойде време за тренировъчния лагер през юли. Може би гигантският ти мозък ще успее да измисли някакво убедително обяснение защо не съм взел чисто новата си съпруга със себе си, но лично на мен нищо не ми хрумва.
— Не разбирам как можеш да лъжеш близките си по този начин. Защо просто не им кажеш истината?
— Защото, за разлика от теб, никой в моето семейство не е добър лъжец. Много скоро всичко ще се разчуе и тогава целият свят ще научи и последната подробност. Наистина ли искаш хлапето да е наясно как сме се срещнали?
Джейн въздъхна.
— Не. И престани да го наричаш „хлапето“. — За пореден път тя се зачуди дали бебето ще бъде момче или момиче. Все още не беше решила дали иска да разбере какво ще покаже ултразвукът.
— Освен това през последната година на нашите им се насъбра предостатъчно. Нямам намерение да им причинявам още болка.
Джейн си спомни, че Джоди й беше споменала за смъртта на снахата и племенника на Кал.
— Наистина съжалявам за това. Но щом ни видят заедно, може да почувстват, че нещо не е наред.
— Никакъв проблем, защото няма да прекарваш много време с тях. Ще се запознаете, но не си прави планове да се сближавате. И още нещо — ако някой те попита на колко си години, не признавай, че си на двайсет и осем. Ако те притиснат, кажи, че си на двайсет и пет, но не повече.
Какво ли щеше да стане, когато той научеше, че всъщност е на трийсет и четири, а не на двайсет и осем?
— Няма да лъжа за възрастта си.
— Не виждам защо не. Измами ме за всичко друго.
Тя трябваше да потисне прилива на вина.
— Ще им се стори невероятно, че съм на двайсет и пет. Не желая да ги заблуждавам.
— Професоре, сериозно те съветвам да не ме ядосваш повече, отколкото вече съм. И нямаш ли лещи, или нещо друго, та да не се налага непрекъснато да носиш тези проклети зубърски очила?
— Всъщност, това са бифокални очила. — Достави й удоволствие да му го изтъкне.
— Бифокални!
— Онези, които имат невидима линия. В горната част няма никаква корекция, а долната увеличава. Много хора на средна възраст ги носят.
С какъвто и неприязнен отговор да се канеше да я обори Кал, той бе прекъснат от един едър пътник, който се мъчеше да се добере до отделенията за икономична класа, помъкнал две солидни чанти ръчен багаж, и удари Бомбардировача по ръката с едната от тях. Джейн го зяпна почти очаровано. Навън беше около минус десет градуса, но той носеше впит потник, вероятно за да покаже мускулите си.
Кал забеляза интереса, който съпругата му проявяваше към облеклото на непознатия, и я изгледа преценяващо.
— Там, откъдето идвам, на тези потници им викаме „биячи на жени“.
Очевидно бе забравил, че насреща му не седи някоя от обичайните куклички. Джейн се усмихна сладко-сладко.
— А пък аз си мислех, че южняшките провинциалисти не удрят сестрите си.
Веждите му се сключиха.
— И представа нямаш какво правят южняшките селяни, професоре, но май скоро ще научиш.
— Ей, извинявай, че ви прекъсвам, Бомбардировач, ама се чудех дали имаш нещо против да ми дадеш един автограф за детето?