— Ще идвам винаги, когато поискаш.
— Добре.
Съпругът й стисна челюст и Джейн разбра, че го е ядосала.
— А сега вървете. — Ани ги побутна към вратата. — Искам да послушам Хари без всички тез приказки.
Кал отвори вратата и я задържа, за да може жена му да мине. Тъкмо стигнаха до колата, когато гласът на баба му ги спря.
— Джейни Бонър!
Джейн се обърна и видя, че старицата ги гледа през мрежестата врата.
— Не обличай нищо в леглото, дори и през зимата, чуваш ли ме, момиче? Отивай при мъжа си както майка те е родила. Чисто гола. Така няма да хойка.
Джейн не бе в състояние да измисли подходящ отговор, затова просто помаха и се качи в колата.
— Как ли пък не — измърмори Кал, докато се отдалечаваха от къщата. — Бас държа, че и под душа влизаш с дрехите.
— Страшно те дразни това, нали? Че не се съблякох пред теб.
— Списъкът с нещата, които ме нервират у теб, професоре, е толкова дълъг, че не знам откъде да започна. И защо й каза, че ще дойдеш, когато пожелае? Доведох те тук, защото трябваше да го направя, но това е всичко. Няма да прекарваш повече време с нея.
— Вече й казах, че ще се върна. Как предлагаш да се измъкна от обещанието си?
— Ти си геният от двама ни. Сигурен съм, че ще измислиш начин.
7
Докато се спускаха по планинския склон, Джейн видя от дясната страна на пътя старо автокино. Екранът все още си стоеше, макар да беше повреден, а дълбок коловоз водеше до будка за билети, която някога трябва да е била боядисана в жълто, а сега бе избеляла до цвета на горчица. Над обраслия вход имаше огромен знак с форма на звезда, върху който с белещи се жълти и лилави букви, обградени с изпочупени крушки, пишеше „Гордостта на Каролина“.
Джейн вече не бе в състояние да понася плътното мълчание, настанило се между тях.
— От години не съм виждала автокино. Идвал ли си тук?
За нейна изненада, той й отговори:
— Всички ученици от гимназията идваха тук през лятото. Паркирахме най-отзад, пиехме бира и се натискахме.
— Обзалагам се, че е било забавно.
Не си даде сметка колко изпълнени с копнеж прозвучаха думите й, докато Кал не я изгледа с любопитство.
— Никога ли не си правила нещо такова?
— На шестнайсет години вече бях в колежа. Прекарвах вечерите си в библиотеката.
— Никакви гаджета?
— Кой би могъл да ме покани на среща? За съучениците си бях прекалено малка, а неколцината познати момчета на моята възраст ме смятаха за някакъв урод.
Твърде късно се усети, че току-що му бе предоставила златна възможност за поредната словесна атака, но той не предприе нищо по въпроса. Вместо това отново насочи вниманието си към пътя пред тях, сякаш съжаляваше, че бяха провели дори този кратък разговор. Джейн се загледа в изсечените черти на профила му, които го правеха да изглежда суров като планините наоколо.
Когато отново заговориха, вече наближаваха предградията на Салвейшън.
— Винаги, когато идвам тук, оставам у родителите си, но тъй като тази година тях ги няма, купих къща.
— О?
Джейн зачака още подробности, но той не каза нищо повече.
Градчето се оказа малко и компактно, сгушено в тясна долина. В живописния му център имаше най-различни магазини, включително и очарователен селски ресторант, магазин, в който се продаваха плетени ратанови мебели и типичното розово-синьо кафене на „Петикоут Джънкшън Кафе“, приличащо на вагон. Минаха покрай бакалия от веригата „Ингълс“, пресякоха един мост, а после Кал пое по друг лъкатушещ път, който се изкачваше нагоре. Най-сетне стигна до една алея, насипана с пресен чакъл, и спря.
Джейн се взираше в двукрилата порта от ковано желязо, която се издигаше пред тях. В средата на всяко от крилата имаше чифт сплетени за молитва ръце. Тя преглътна мъчително, потискайки с усилие един стон.
— Моля те, кажи ми, че това място не е твое.
— Дом, скъп дом.
Той слезе от колата, извади един ключ от джоба си и зачовърка в контролната кутия, закрепена на каменната колона вляво. След броени секунди портата с молещите се ръце се отвори.
Той се върна в колата, включи на скорост и подкара напред.
— Портата се задейства електронно. Агентката от недвижими имоти е оставила инструкциите вътре.
— Какво е това място? — немощно попита Джейн.
— Новият ми дом. Както и единственият имот в Салвейшън, който може да ни даде необходимото усамотение, за да успеем да скрием малката си гадна тайна от света.