Открай време харесваше малките. Вече повече от десет години работеше с деца в неравностойно положение, макар да правеше всичко по силите си да крие тази информация от пресата, защото не изгаряше от желание да го изкарат Свети Кал или нещо подобно. Очакваше, когато най-сетне се ожени, да си остане обвързан. Израсна в стабилно семейство и му беше гадно да гледа как приятелите му и бившите им съпруги си прехвърлят децата напред-назад. Бе се зарекъл никога да не го причини на собственото си дете, ала ето че доктор Джейн Дарлингтън му бе отнела този избор.
Влезе в стаята и загледа как един лунен лъч посребрява косата й. Върху бузата й бе паднал самотен, нежно извит кичур. Беше си свалила сакото, а копринената й блуза бе прилепнала към гърдите й, така че можеше да ги види как се надигат и спускат лекичко.
Насън изглеждаше по-млада от авторитетната преподавателка по физика, която бе обяснявала на студентите си за изотопите на лития. Тогава му се бе сторила някак съсухрена, сякаш толкова отдавна се бе затворила в себе си, че всичките й сокове бяха пресъхнали, ала заспала и окъпана в лунна светлина, тя беше различна… свежа, обновена, разцъфнала… и той усети как в него се пробуди желание.
Физическата му реакция не му харесваше. Първите два пъти, когато беше с нея, нямаше представа каква е в действителност. Сега вече знаеше, но тялото му сякаш не бе получило съобщението.
Реши, че е време за следващата сцена в тяхната грозна мелодрама и настъпи предната част на стола с върха на обувката си. Столът се наклони и тя се сепна.
— Време е за лягане, Роузбъд.
Зелените й очи се отвориха широко и начаса потъмняха предпазливо.
— Аз… май съм заспала.
— Денят беше дълъг.
— Търсех спалня. — Джейн си сложи очилата и прокара ръце през косата, нападала върху лицето й. Кал видя как между пръстите й се процедиха сребристоруси кичури.
— Можеш да се настаниш в стаята на вдовицата Сноупс. Ела.
Не изгаряше от желание да го последва, но още по-малко й се искаше да подхванат нова караница. Допускаше сериозна грешка като го оставяше да види чувствата й по този начин — така играта ставаше прекалено лесна. Съпругът й я поведе надолу по коридора и когато наближиха главната спалня, нервниченето й се усили, от което Кал се изпълни с мрачно задоволство. Как ли щеше да реагира, ако я докоснеше? Досега бе избягвал да го прави, тъй като си нямаше доверие, че ще успее да запази контрол. Никога не беше удрял жена, дори не си беше представял, че може да го стори, но желанието да я нарани беше твърде първично. Докато я гледаше толкова неспокойна, реши, че трябва да я изпита.
Стигнаха вратата точно преди неговата и когато посегна към бравата, нарочно остави ръката си да докосне нейната.
Джейн подскочи и се обърна към него. Очите му бяха пълни с насмешка и тя осъзна, че му е ясно колко много я изнервя близостта му. Тази вечер у него имаше нещо опасно. Нямаше представа какво се върти в главата му, знаеше единствено, че са сами в тази голяма, грозна къща и че се чувства напълно беззащитна.
Той отвори вратата.
— Спалните ни са свързани, досущ като в онези старовремски къщи. Предполагам, че Дуейн и жена му не са се разбирали особено добре.
— Не искам свързани спални. Ще легна в някоя от стаите в другия край на коридора.
— Ще спиш, където ти кажа.
Тревожни тръпки запълзяха по гърба й, но тя вдигна глава и срещна погледа му.
— Не се опитвай да ме сплашиш.
— Не правя нищо подобно. Онези, които го вършат, обикновено не могат да изпълнят заканите си. Аз мога.
В лениво провлачените му думи се долавяха опасни нотки и стомахът на Джейн се сви.
— Какво искаш от мен?
Погледът му се плъзна по нея, задържа се върху ямката на шията й и върху гърдите й, спусна се надолу към хълбоците, а после се върна на очите й.
— Заради теб изгубих душевното си спокойствие и цял куп пари. Мен ако питаш, това означава, че си ми длъжница, и то как. Може би просто искам да си ми подръка, когато реша, че е време да ми платиш.
Сексуалната заплаха не можеше да бъде сбъркана и Джейн би трябвало да бъде бясна… както и уплашена… но вместо това, през тялото й премина странна тръпка, сякаш нервните й окончания бяха получили токов удар. Тази реакция й се стори толкова смущаваща, че понечи да се отдръпне от него, при което се блъсна в касата на вратата.