Спомни си замаскираната сексуална заплаха от първата им нощ в къщата и си даде сметка, че няма никаква представа дали наистина би опитал да я насили. По тялото й пробяга тръпка и тя погледна към долината под себе си, където видя сградата с тъмния дървен покрив и мястото за паркиране с формата на полумесец. Пред очите й една кола сви по алеята с високата порта. Джипът на Кал. Дали се беше върнал, за да вземе друг комикс от колекцията си?
Те бяха разпилени из цялата къща: „Х-Мен“, „Отмъстителите“, „Подземието на ужаса“, дори „Бъгс Бъни“. Всеки път щом попаднеше на някой нов комикс, мислено изричаше молитва на благодарност, че поне едно нещо се бе наредило както трябва. Интелигентността на детето й клонеше към нормата. Несъмнено неговата ограниченост на ума щеше да компенсира нейната гениалност, за да не бъде различно детето й. Изразяваше признателността си, като се грижеше комиксите му да не бъдат разместени, дори от чистачките.
Ала това доволство не се простираше до затворничеството й. Колкото и изолацията да благоприятстваше работата й, прекрасно осъзнаваше, че като проявява търпение, му дава твърде много власт. Какво ли би станало, ако не се върнеше? Той знаеше, че тя ходи на разходки, но как ли би реагирал, ако не се прибере? Ако излезеше през портата, намереше телефон и вземеше такси до летището?
Мисълта да му създаде грижи повдигна едва забележимо духа й. Джейн се облегна на лакти, отметна глава назад и се наслаждава на слънцето, докато студът на скалистата тераса не се просмука през вълнените й панталони. Тогава стана и се загледа надолу към долината.
Къщата и собственикът й се намираха в ниското, а зад гърба й се възвишаваха планинските ридове. Тя започна да се катери.
8
Кал влезе във всекидневната, стиснал чантата на Джейн в ръка и отиде до Френските прозорци, които извеждаха на задната веранда, но от нея нямаше и следа. Което можеше да означава само едно — бе отишла в планината.
Знаеше, че тя се разхожда почти всеки ден, но когато я попита, тя го увери, че никога не ходи надалече. Е, днес очевидно се беше отдалечила… толкова, че се бе изгубила! За някой с коефициент на интелигентност над 180, определено беше най-глупавият човек, когото бе срещал.
— По дяволите!
Той запрати чантата на дивана, при което закопчалката се отвори и съдържанието й се изсипа.
— Нещо не е наред ли, Кей-мен?
— Какво? Ъъъ, не.
Беше забравил за по-малкия си брат. Когато Итън се бе появил на портата преди двайсет минути, Кал му пробута някакво измислено оправдание, че трябва да позвъни по телефона, и го бе наврял в тази стая, докато се опитваше да разбере къде се е дянала жена му.
Да си спечели известно време, преди да представи съпругата си на семейството, се оказваше дори по-трудно, отколкото бе предполагал. Итън се бе върнал от ски ваканцията си преди три дни, родителите му от почивката си — преди два, и оттогава непрекъснато го тормозеха.
— Търсех си портфейла — излъга той. — Мислех, че може да е в чантата на Джейн.
Брат му стана от едно кресло близо до камината — която бе толкова голяма, че в нея би се побрала и кола — и отиде да надникне през френските прозорци. Гневът на Кал поомекна, докато го гледаше. С другия си брат Гейб бяха изпъкнали на спортното игрище, ала Итън се бе проявил в театралната трупа на училището. Въпреки че не беше лош атлет, не си падаше особено по организирания спорт, тъй като никога не успя да разбере защо някои хора толкова държат да победят.
Русокос, с по-фино телосложение от това на братята си и поразяващо красив, от тримата само той приличаше на майка им.
Изглеждаше като модел от списание и това бе причина да понася множество закачки от страна на Кал и Гейб. Имаше светлокафяви очи с гъсти ресници и нос, който никога не беше чупен. Тъмнорусата му коса бе късо подстригана и винаги грижливо сресана. Обикновено носеше официални ризи, прилежно изгладени елегантни панталони и мокасини, ала днес си бе сложил дънки и прастара тениска на рок групата „Грейтфул Дед“, които върху него изглеждаха като марково облекло. Кал се намръщи.
— Да не си изгладил тениската?
— Само мъничко.
— Исусе, Ит, трябва да престанеш да правиш такива глупости.
Итън му отправи една от усмивките си на светец, само защото знаеше колко много им се дразни батко му.
— Някои от нас държат на външния си вид. — Изгледа окаляните ботуши на Кал с неодобрение. — Други май изобщо не ги е грижа как изглеждат.