— Я да мълчиш, задник такъв.
Езикът на Кал винаги се разваляше в присъствието на Итън. Имаше нещо в невъзмутимостта на хлапето, което просто го караше да ругае. Не че братчето му се впечатляваше особено. Като най-малък в семейство с три момчета, бе закален от братята си още от най-ранна възраст. Дори като деца Кал и Гейб бяха усещали, че Итън е по-уязвим от тях и се бяха погрижили да го научат да се защитава. Въпреки че никой никога не го беше признал на глас, всички в семейство Бонър тайно обичаха най-много Итън.
Освен това Кал го уважаваше. Брат му бе прекарал един разюздан период в живота си — докато беше в колежа и малко след това. Пиеше твърде много и спеше с прекалено много жени, но когато откри призванието си, реши да живее така, както проповядваше.
— Да посещавам болните е част от работата ми — каза Итън. — Защо просто не се отбия за малко при новата ти съпруга?
— Няма да й хареса. Нали ги знаеш жените? Иска да бъде докарана както си му е редът, преди да се запознае със семейството, за да направи добро първо впечатление.
— И кога ще е това според теб? Сега, когато мама и татко се прибраха, и двамата нямат търпение. А пък Ани все ги дразни, защото тя я е виждала, а ние не сме.
— Не съм аз виновен, че всички решихте да се развявате насам-натам.
— Върнах се от ски ваканцията преди три дена.
— Е, както ви казах, когато дойдох на вечеря снощи, Джейн се разболя точно преди да се приберете. Проклетият му грип. След няколко дни би трябвало да се почувства по-добре… най-късно следващата седмица… и тогава ще я доведа у дома. Но не очаквайте да я виждате често. Страшно държи на работата си и точно сега не може да се откъсва от компютъра за дълго.
Итън беше само на трийсет, но очите, които изгледаха Кал, бяха мъдри като на старец.
— Ако имаш нужда да поговориш с някого, Кей-мен, аз съм насреща.
— Няма за какво да говоря, напразно всички в това семейство се опитват да си врат носа в личните ми работи.
— Без Гейб.
— Така е. Не и Гейб. — Кал мушна ръце в задните джобове на дънките си. — Ще ми се да не бе така.
И двамата се умълчаха, погълнати от мисли за душевно ранения им среден брат. Той беше в Мексико, мъчейки се да избяга от самия себе си.
— Ще ми се да се върне у дома — отбеляза Итън.
— Напусна Салвейшън преди година. За него тук вече не е „у дома“.
— Предполагам, че никое място не е дом без Чери и Джейми.
Гласът на Итън пресипна и Кал извърна поглед. Търсейки начин да разсее внезапното униние в стаята, започна да събира вещите, изсипали се от чантата на Джейн. Къде беше тя? През последните две седмици си бе заповядал да се държи настрана и да остави гнева му да поутихне.
Освен това искаше жена му да почувства изолацията и да разбере, че той държи ключа за затвора й. За съжаление, не беше забелязал това да има някакъв ефект върху нея.
Итън се приближи, за да помогне.
— Ако съпругата ти е толкова зле, може би трябва да отиде в болница.
— Не. — Кал посегна към малък калкулатор и химикалка, за да не се налага да поглежда брат си. — Попрекали с работата, но като си почине малко, ще се почувства по-добре.
— Определено не прилича на обикновените празноглавки, с които излизаш.
— Откъде знаеш как изглежда? — Кал вдигна глава и видя, че Итън изучава снимката на шофьорската книжка, изпаднала от портфейла й. — Никога не съм излизал с глупачки.
— Е, не бяха и атомни физички. — По-младият мъж се засмя. — А тази всъщност е. Най-буквално. Още не мога да повярвам, че се ожени за физичка. Доколкото си спомням, единствената причина да избуташ физиката в гимназията беше, че ти преподаваше треньорът Гил.
— Това е шибана лъжа. Завърших с А25.
— А заслужаваше С.
— С минус.
Итън се ухили и размаха шофьорската книжка.
— Нямам търпение да кажа на татко, че печеля баса.
— Кой бас?
— За възрастта на жената, за която ще се ожениш. Той каза, че ще трябва да планираме сватбата около церемониите й в скаутската организация, а аз твърдях, че ще се вразумиш. Вярвах в теб, братко, и ето че се оказах прав.
Кал се подразни. Би предпочел семейството му да не научи, че Джейн е на двайсет и осем, но след като Итън беше видял датата й на раждане върху шофьорската книжка, нямаше как да го отрече.
— Не изглежда и с ден по-стара от двайсет и пет.
25
В американската образователна система, оценките се означават с букви — А, В, С, D и F, като последното е равнозначно на двойка. — Б.пр.