— Не знам защо си толкова докачлив. Няма нищо лошо в това да се ожениш за някого на твоята възраст.
— Тя не е точно на моята възраст.
— Две години по-млада. Не е кой знае каква разлика.
— Две години? Какви ги дрънкаш, по дяволите? — Кал издърпа шофьорската книжка от ръката на брат си. — Не е две години по-млада от мен! Тя…
— О! — Итън отстъпи назад. — Май е по-добре да си вървя.
Бомбардировача беше прекалено слисан от онова, което пишеше в шофьорската книжка, за да забележи развеселените нотки в гласа на брат си, нито пък да чуе шума от затварянето на входната врата след няколко секунди. Не бе в състояние да асимилира нищо друго, освен датата върху документа в ръката си.
Потърка ламинираната повърхност с палец. Може би беше просто някакво петно, заради което годината й на раждане изглеждаше така. Или пък беше печатна грешка. В проклетата служба, където издаваха документи за управление на моторни превозни средства, нищо не можеха да свършат като хората.
Ала всъщност знаеше, че не е печатна грешка. Тези мрачни, осъждащи цифри не можеха да бъдат сбъркани. Жена му беше на трийсет и четири години, а той току-що бе изигран както никога не му се беше случвало на футболния терен.
— Калвин скоро ще дойде да те прибере — каза Ани Глайд.
Джейн отпи от чая си и остави древната керамична чаша, върху която се забелязваха останки от ваденка с американското знаме, и погледна към бабката през претрупаната с какво ли не всекидневна. Въпреки нетрадиционния си декор, тази къща имаше излъчването на дом и тук човек можеше да се почувства на мястото си.
— О, не мисля така. Той не знае къде съм.
— Много скоро ще се досети. Кръстосва тез’ планини, откакто носеше пелени.
Джейн не можеше да си представи, че Бонър някога е бил повито вързопче. Несъмнено беше роден с войнствен нрав и космати гърди.
— Не мога да повярвам колко близо е къщата ти до неговата. В деня, в който се запознахме, имах чувството, че карахме няколко километра, преди да стигнем до онази отвратителна порта.
— Така е било. Пътят заобикаля планината Хартейк и пресича града. Тази сутрин си минала напряко.
Джейн доста се бе изненадала, когато достигна клисурата в планината и от другата страна видя ламаринения покрив на къщурката на Ани Глайд. В първия миг не я беше разпознала, но след това забеляза пъстрия ветрен конус, който се развяваше на ъгъла на верандата. Въпреки че бяха минали почти две седмици, откакто се бяха срещнали, старицата я поздрави, сякаш я бе очаквала.
— Можеш ли да правиш царевичен хляб, Джейни Бонър?
— Правила съм няколко пъти.
— За нищо не става, ако не сложиш малко суроватка, от таз’, дето се получава, като се избива масло.
— Ще го запомня.
— Преди да се разболея, сама си правех ябълково масло. Няма нищо по-хубаво от студено ябълково масло върху топъл царевичен хляб. Ама трябва да намериш страшно меки ябълки, когато го приготвяш и да внимаваш докат’ ги белиш, че никой не обича да захапе дебело парче кора, когат’ очаква хубаво, гладко ябълково масло.
— Ако някога се заловя да приготвям такова, ще го имам предвид.
Ани правеше все същото, откакто Джейн бе дошла — подхвърляше й разни рецепти и късчета народни мъдрости. Джинджифилов чай против болки в корема, девет глътки вода против хълцане, цвеклото се садяло на двайсет и шести, двайсет и седми или двайсет и осми март, но не по-късно, защото се раждало дребно.
Въпреки че бе малко вероятно някога да използва тази информация, се улови, че я попива. Съветите на бабичката представляваха приемствеността между две поколения. В тези планини бяха пуснати дълбоки корени и като някой, който открай време се чувстваше изтръгнат от основи, всяко късче информация й се струваше здрава връзка с едно семейство, което имаше история и традиции — все неща, за които тя копнееше.
— … ако правиш кнедли, сложи едно яйце в тестото и щипка градински чай. — Ани се закашля и Джейн я погледна разтревожено. Когато се съвзе, старата жена размаха ръка с лакирани в яркочервено нокти. — Чуй ме само как съм се разприказвала. Цяло чудо е, дето още не си ми рекла: „Ани, затваряй си устата! Проглуши ми ушите“.
— Страшно ми е приятно да те слушам.
— Ти си добро момиче, Джейни Бонър. Учудвам се, че Калвин се е оженил за теб.
Джейн се засмя. Ани Глайд беше напълно непредвидима. Самата тя бе познавала само едната си баба — егоцентричната и тесногръда майка на баща й.