— Липсва ми градината. Оня безполезен Джоуи Нийсън я изора преди две седмици, макар че хич не ми е приятно наоколо да се навъртат чужди хора. Калвин все изпраща чужди хора да оправят разни неща в къщата, ама не е познал. Не ми харесва, даже когато някой от семейството се опитва да ми се бърка в работите, да не говорим пък за разни непознати. — Тя поклати глава. — Надявах се, че ще съм достатъчно силна, та да си насадя градината тая пролет, обаче само се заблуждавах. Итън каза, че щял да дойде да ми помогне, ама горкото момче си има толкоз работа в църквата, че сърце не ми даде да му кажа друго, освен че бърка, ако си мисли, че ще оставя някакъв женчо да ми сади градината. — Хвърли кос поглед на Джейн с хитрите си сини очи. — Е, вярно, бахчата ще ми липсва, ама за нищо на света няма да оставя някакви си непознати да я засадят.
На по-младата жена не й беше трудно да прозре намека на старицата, но и през ум не й мина да се подразни. Вместо това се почувства странно поласкана.
— С удоволствие ще ти помогна, ако ми кажеш какво да правя.
Ани сложи ръка на сърцето си.
— Ще го сториш за мен?
Джейн се разсмя на престореното й изумление.
— Ще ми бъде приятно. Никога не съм имала градина.
— Много добре тогаз. Накарай Калвин да те докара утре раничко сутринта и ще се заловим с картофите. Вече е късно — предпочитам да го правя в края на февруари, по новолуние — но още може да изкараме нещо, стига да ги засадим веднага. След това ще насеем лук, а след него — цвекло.
— Звучи чудесно. — Джейн подозираше, че бабата не се храни редовно, и се изправи. — Защо не приготвя нещичко за хапване? Взех да огладнявам.
— На туй му се вика добра идея. Амбър Лин се върна от пътуването си и ми донесе малко от нейната бобена чорба. Може да я притоплиш. Вярно, не я прави, както аз съм я учила, ама такава си е щерката.
Значи родителите на Кал се бяха върнали. Докато вървеше към кухнята, се зачуди какво ли оправдание бе измислил, задето не я бе завел да се запознае с тях.
Поднесе супата в една порцеланова и една пластмасова купа, заедно с парченца царевичен хляб от един панер. Докато се хранеха на масата в кухнята, Джейн си помисли, че никога не се бе наслаждавала повече на някое ядене. След две седмици изолация беше прекрасно да бъде с друго човешко същество, особено такова, което не се ограничаваше единствено с даване на резки заповеди и хвърляне на свирепи погледи.
Изми съдовете и тъкмо носеше чаша чай на Ани, която се бе върнала във всекидневната, когато сред купищата картини, керамични балерини и стенни часовници, които висяха до вратата, забеляза три дипломи.
— На внуците ми са — обясни Ани. — Но те ми ги дадоха. Знаят, че хич не ми хареса, дето трябваше да напусна училище след шести клас, та ми ги дадоха в деня, в който завършиха. Оназ’ най-отгоре е на Калвин.
Джейн взе очилата си от кухненската маса и се взря в най-горната диплома. Беше от Мичиганския университет и удостоверяваше, че Калвин Е. Бонър е бакалавър, завършил естествени науки… с пълно отличие.
Summa cum laude26.
Джейн вдигна ръка към гърлото си и рязко се обърна.
— Кал е завършил summa cum laude?
— Тъй му казват, когато някой е много умен. Мислех, че като си професорка, ще го знаеш. Моят Калвин открай време е страшен акъллия.
— Той… — Джейн преглътна мъчително, борейки се да продължи, докато в ушите й се надигаше оглушително бучене. — Какво е завършил?
— Че не ти ли е казал? Много спортисти карат само лесни курсове, но не и моят Калвин, той не беше като тях. Взе диплома по биология. Открай време обича да скитосва из горите и да събира разни работи.
— Биология? — Младата жена имаше чувството, че са я ударили в корема.
Ани присви очи.
— Странно ми се чини, че не го знаеш, Джейни Бонър.
— Предполагам, че не е станало дума.
Стаята започна да се върти около нея, струваше й се, че ще припадне. Обърна се тромаво, разливайки горещ чай върху ръката си, и се върна в кухнята с несигурна стъпка.
— Джейни? Нещо не е наред ли?
Не беше в състояние да говори. Дръжката на чашата се счупи, когато я изпусна в умивалника. Притисна ръка до устата си, борейки се с надигащата се вълна на ужас. Как можа да бъде толкова глупава? Въпреки всичките кроежи си беше докарала на главата именно онази катастрофа, която толкова отчаяно се бе опитала да избегне, и сега детето й изобщо нямаше да бъде обикновено.
Стисна ръба на умивалника, докато суровата действителност помиташе бляновете й. Знаеше, че Кал е учил в Мичиганския университет, но и през ум не й бе минало, че се е отнасял сериозно към образованието си. Та нали спортистите обикновено изкарваха само минималния брой курсове, необходими да се дипломират? Това, че бе учил биология и завършил с отличие в един от най-престижните университети в страната, имаше толкова ужасяващо значение, че тя не бе в състояние да го асимилира.