Интелигентността клонеше към средното положение. Този факт отекваше в ума й. Единственото, което ценеше у него — глупостта му — не бе нищо повече от илюзия. Заблуждение, което той нарочно бе поддържал. А като не бе прозряла през него, Джейн бе обрекла детето си на същия живот на изолация и самота, който и тя бе водила.
Обзе я паника. Горкото й дете! Щеше да бъде някаква откачалка, досущ като нея.
Не можеше да допусне това да се случи. По-скоро би умряла, отколкото да позволи детето й да страда като нея. Щеше да се премести! Щеше да заведе бебето в Африка, в някоя затънтена и първобитна част на континента. Сама щеше да го обучава, та скъпото й отроче никога да не познае терора на другите деца.
В очите й запариха сълзи. Какво беше сторила? Как бе могъл Бог да допусне да се случи нещо толкова жестоко?
Гласът на Ани проникна през мъглата на нещастието й.
— А, туй ще да е Калвин. Казах ти, че ще дойде да те вземе.
Чу шум от врата на кола, а после тежки стъпки по предната веранда.
— Джейн! Къде е тя, по дяволите?
Тя се втурна във всекидневната.
— Ти, копеле!
Той пристъпи напред с разкривено лице.
— Дължиш ми солидно обяснение!
— Господи, ненавиждам те!
— Не повече, отколкото аз — теб!
Очите му горяха от гняв, но в тях Джейн съзря още нещо, което сега бе толкова очевидно, че не можеше да повярва как не го бе забелязала по-рано — остър, пронизващ ум.
Искаше да се нахвърли отгоре му и да издере очите му, да разбие черепа и да изтръгне ума му. Трябваше да е глупав! Нали четеше комикси! Как можа да я предаде по този начин?
Изгубила и последното късче самоконтрол, тя разбра, че трябва да се махне, преди да е рухнала. С яростно възклицание се обърна рязко, изтича в кухнята и изхвръкна през разхлопаната задна врата.
Докато тичаше, чу зад себе си гневен вик.
— Върни се тук! Не ме карай да те последвам или ще съжаляваш!
Искаше да удари нещо. Имаше желание да се хвърли в най-дълбоката дупка и да остави земята да я погълне — всичко, само и само да спре ужасяващата болка, бушуваща в тялото й. Бебето, което вече обичаше повече от всичко друго на света, щеше да бъде откачалка.
Не го беше чула да се приближава зад нея и ахна, когато той я обърна рязко.
— Казах ти да спреш!
— Съсипа всичко! — извика тя.
— Аз? — Лицето му беше побеляло от бяс. — Ти, проклета лъжкиньо! Ти си старица! Шибана бабишкера!
— Никога няма да ти го простя!
Джейн сви ръка в юмрук и го цапардоса в гърдите с такава сила, че болката от удара плъзна чак до рамото й.
Кал беше освирепял от гняв. Опита се да улови ръцете й, но в този миг за нея съществуваше само желанието да си отмъсти и не можеше да бъде удържана. Този мъж беше навредил на нероденото й дете и тя, която никога не беше удряла човек, искаше кръвта му.
Направо обезумя. Очилата й отхвръкнаха, ала не я беше грижа. Риташе, дращеше и се опитваше да му причини болка по всевъзможен начин.
— Престани веднага! Спри! — Ревът му разтърси върховете на дърветата.
Отново се опита да я удържи, но тя впи зъби в ръката му.
— Ох! — Очите му се разшириха от ярост. — Заболя ме, мамка му!
Насилието я караше да се чувства добре. Вдигна коляно, за да го забие в слабините му и почувства, че губи почва под краката си.
— Да не си посмял…
Бонър политна заедно с нея, омекотявайки падането й с тялото си, след което се извъртя, притискайки я към земята.
Сбиването беше изцедило силите й, ала той си изкарваше хляба като понасяше удари и сега не беше дори запъхтян. За сметка на това бе побеснял от гняв и си го изля върху нея.
— Веднага се успокой, чуваш ли ме? Държиш се като луда! Ти си луда! Излъга ме, измами ме, а сега се опитваш да ме убиеш, да не говорим, че да се държиш така надали се отразява добре на бебето. Кълна се, че ще те заключа в някоя психиатрия и ще заръчам да те наблъскат с антидепресанти.