Извади няколко изсъхнали листа от разрошената си коса. Трябваше да се пооправи, преди бащата на Кал да влезе, но просто не бе в състояние да събере енергия за нещо повече от това да побутне очилата на носа си, докато се чудеше как щеше да отгледа гений.
Гласът на Кал достигна до ушите й:
— … и понеже днес Джейн се чувстваше много по-добре, отидохме да видим Ани.
— Струва ми се, че след като е пооздравяла, би могъл да я докараш в града, за да се запознае с родителите ти.
Джейн остави якето си на един от столовете до кухненския плот и се обърна към мъжете, които тъкмо влизаха.
— Татко, снощи на вечеря вече го обсъждахме с теб и мама. Обясних ви…
— Забрави. — Баща му спря, когато я съзря.
Представата, която тя си бе изградила за него — за весел възрастен мъж със закръглен корем и рошава бяла коса — се разсея, когато го съгледа до портата. Сега имаше чувството, че пред себе си вижда по-възрастна версия на Кал.
Баща му имаше същото внушително излъчване — беше едър, излъчваше сурова красота… и изглеждаше страхотно в червената си памучна риза, омачкани панталони и поодраскани кожени ботуши. В гъстата му черна коса, която бе малко по-дълга и рошава от тази на сина му, проблясваха няколко сребърни кичура, но не изглеждаше на повече от петдесет и няколко години — прекалено млад и представителен, за да има трийсет и шест годишен син.
Очите му я обхождаха преценяващо и на Джейн не й беше никак трудно да различи прямия, безкомпромисен поглед, който бе виждала у Кал. Докато отвръщаше на изпитателния поглед, тя знаеше, че ще трябва да се докаже. Въпреки това той й се усмихна топло и й протегна ръка.
— Аз съм Джим Бонър. Приятно ми е най-после да се запознаем.
— Джейн Дарлингтън.
Усмивката му изчезна, а веждите му се сбърчиха. Той пусна ръката й.
— Повечето жени по тези места приемат фамилията на съпруга си, когато се омъжат.
— Аз не съм от тук и името ми е Дарлингтън. Освен това съм на трийсет и четири.
Зад гърба й се разнесе задавен звук. Джим Бонър се засмя.
— Не думай!
— Напротив. На трийсет и четири съм и остарявам с всяка изминала секунда.
— Достатъчно, Джейн. — Предупредителната нотка в гласа на Кал я съветваше да не издава други тайни, но той спокойно би могъл да си спести усилието.
— Не ми изглеждаш болна.
— Защото не съм. — Тя усети как нещо я докосна по гърба и разбра, че ластичето, придържащо плитката й, е паднало.
— Почувства се по-добре преди няколко часа — добави съпругът й. — Явно все пак не е било грип.
Джейн се пообърна, достатъчно, за да му отправи леко съжалителен поглед — нямаше намерение да подкрепя лъжите му, но той се престори, че не забелязва.
Джим взе един комикс за „Х-Мен“ от кухненския плот и го погледна въпросително.
— Клуб „Книга на месеца“?
— Жена ми ги чете за разпускане. Искаш ли една бира, татко?
— Не. Тръгнал съм към болницата.
Тревога пропъди язвителната забележка, която Джейн се канеше да подхвърли за комикса.
— Нещо не е наред ли?
— Ами сандвич? — прекалено бързо се обади Кал. — Джейн, направи по един сандвич за мен и татко.
— С удоволствие ще приготвя сандвич на баща ти. Ти и сам можеш.
Едната вежда на Джим подскочи и той отправи на сина си поглед, който според Джейн означаваше нещо като: „След всички тези години, това ли е най-доброто, което успя да намериш?“.
Само че тя отказваше да бъде сплашена.
— Някакви изследвания ли ще си правите? Надявам се, че не сте болен.
Кал се спусна напред.
— Имаш малко кал по лицето, миличка, от разходката до къщата на Ани. Може би ще е най-добре да се качиш на горния етаж и да се пооправиш.
— Няма нищо тайно — каза Джим. — Лекар съм и имам пациенти, които трябва да прегледам.
В продължение на един дълъг миг тя не бе в състояние да помръдне, връхлетяна наново от огромните размери на грешката, която беше допуснала. Обърна се рязко към Кал.
— Баща ти е лекар! Колко срамни тайни криеш още?
Нейното сърце сякаш се късаше, а той изглеждаше развеселен.
— Знам, че се надяваше на някой, който вари контрабандно спиртни питиета, миличка, но днес просто не ти е ден. Макар че като се замисля… татко, нали веднъж ми спомена, че прадядо ти имал спиртна фабрика някъде в планината?
— Така съм чувал от баща си. — Джим я погледна изучаващо. — Защо те интересува?