Кал не я остави да отговори и по-добре, защото буцата в гърлото й беше прекалено голяма, за да й позволи да изрече каквото и да било.
— Джейн е нещо като почитателка на южняшките планинци. Самата тя е градско чедо, но страшно си пада по всякакви селяшки истории и беше ужасно разочарована, когато установи, че носим обувки.
Джим се усмихна.
— Предполагам, че бих могъл да се събуя.
Откъм фоайето се разнесе мек женски глас с южняшки акцент.
— Кал, къде си?
Той въздъхна.
— В кухнята, мамо.
— Минавах насам и видях, че портата е отворена.
Също като баща му, жената, която се появи на прага, изглеждаше прекалено млада, за да има трийсет и шест годишен син, както и прекалено изискана, за да е дъщеря на Ани Глайд. Красива, добре поддържана и елегантна, тя бе оформила светлокестенявата си коса в къса, модерна прическа, която се извиваше зад ушите й и подчертаваше ясносините й очи. Вероятно имаше тук-таме сиви кичури, но ги бе прикрила с боя в естествен цвят. Високата й фигура беше подчертана от тесен черен панталон и широко сако от мек вълнен плат с цвят на грозде, на чийто ревер имаше абстрактна сребърна брошка. В сравнение с нея Джейн се почувства като някое бездомно просяче с изцапаното си лице и разпиляната коса, в която имаше листа.
— Ти сигурно си Джейн. — Жената пристъпи напред, протегнала едната си ръка. — Аз съм Лин Бонър. — Поздравът й беше топъл, но когато пое дланта й, снаха й изпита усещането за дълбока резервираност. — Надявам се, че се чувстваш по-добре. Кал каза, че си болна.
— Добре съм, благодаря.
— На трийсет и четири е — обяви Джим от мястото си до кухненския плот.
Лин сякаш се сепна за миг, а после се усмихна.
— Очарована съм.
Джейн усети, че започва да изпитва симпатия към майката на съпруга си. Баща му се настани на един от столовете до плота и изпружи крака.
— Кал каза, че си падала по южняшките селяни. Значи страшно трябва да те хареса, Амбър.
Джейн видя сина да отправя озадачен поглед към баща си, не й убегна и едва забележимото безочие, промъкнало се изведнъж в тона на Джим Бонър. Жена му обаче изобщо не реагира.
— Кал несъмнено ти е казал, че току-що се върнахме от почивка, съчетана с медицинска конференция. Наистина съжалявах, че не се чувстваше достатъчно добре, за да се присъединиш към нас на снощната вечеря. Но ще поправим пропуска в събота. Джим, ако не вали, може да запалиш скарата.
Джим кръстоса глезени.
— О, Амбър, след като Джейн толкова харесва южняшките традиции, не е ли по-добре да забравим за скарата и ти да й приготвиш някой от специалитетите на семейство Глайд? Например боб със сланина или пък малко от онази пача, дето майка ти я приготвяше. Някога опитвала ли си пача, Джейн?
— Не, мисля, че не съм.
— Не мога да си представя, че Джейн би поискала нещо такова — хладно каза Лин. — Вече никой не яде пача.
— Може отново да я върнеш на мода, Амбър. Защо не кажеш на всичките си шикозни приятелки следващия път, когато отидеш на някоя от онези големи благотворителни събирания в Ашвил.
Кал се взираше в родителите си така, сякаш ги виждаше за първи път.
— Откога наричаш мама Амбър?
— Това й е името — отвърна Джим.
— Ани го използва, но никога не съм чувал ти да се обръщаш към нея така.
— Къде пише, че човек трябва да прави нещата по един и същи начин цял живот?
Кал погледна към майка си, ала тя не каза нищо. С очевидно неудобство той се извърна и отново отвори вратата на хладилника.
— Наистина ли никой не иска сандвич? Мамо?
— Не, благодаря.
— Пачата е част от наследството на семейство Глайд. — Джим явно нямаше намерение да се откаже току-така от тази тема. — Нали не си го забравила, Амбър?
Той прониза жена си с толкова студен поглед, че Джейн усети пристъп на съчувствие към майката на съпруга си. Знаеше точно какво е да попаднеш под прицела на подобен поглед. Без да изчака отговор, Джим се обърна към нея:
— Пачата е като наденица, Джейн, но се прави от свинска глава без очите.
Лин се усмихна малко сковано.
— Направо отвратително. Не знам защо майка ми изобщо я приготвяше. Преди малко се чухме по телефона — именно от нея разбрах, че се чувстваш по-добре. Изглежда, че доста те е харесала.
— И аз я харесвам. — Джейн искаше да сменят темата също толкова силно, колкото и новата й свекърва.