— Не разбирам.
Ала всъщност разбираше.
— Тогава нека ти го обясня съвсем простичко. Ще ти бъда много задължен, ако се погрижиш родителите ми да те намразят.
Ръцете й затрепериха и тя ги стисна пред себе си. До този миг и сама не си бе давала сметка, че подхранваше далечната, но въпреки това силна надежда да се почувства част от семейството на Кал. За някой като нея, мечтал цял живот да намери мястото си, това бе най-жестоката ирония.
— Значи аз съм нарочената за злодей.
— Не ме гледай така! Влезе в живота ми неканена и го обърна надолу с главата. Не искам да ставам баща точно сега и определено не желая да бъда съпруг. Но ти не ми остави никакъв избор и сега ще компенсираш поне част от стореното. Ако имаш и зрънце състрадание в сърцето си, няма да причиниш болка на родителите ми.
Джейн се извърна и примига няколко пъти. Не би могъл да поиска от нея нещо, което да я разстрои повече от това. За пореден път щеше да бъде аутсайдерът и се зачуди дали това ще бъде нейната роля до края на живота й. Дали винаги щеше да стои встрани и да гледа семействата на другите, връзките, които сякаш се удаваха така лесно на всички останали? Ала този път, ако Кал успееше да се наложи, тя нямаше да бъде просто странна и различна. Този път щяха да я ненавиждат.
— Голяма част от живота ми е тук, в Салвейшън — продължи той. — Приятелите ми. Семейството ми. Ти ще останеш тук само няколко месеца, а после ще изчезнеш.
— Оставяйки след себе си единствено лоши спомени.
— Длъжница си ми — тихо каза Кал.
В онова, което искаше от нея, имаше усещане за справедливост, която бе почти плашеща в своето съвършенство. Това, което му бе причинила, беше неморално, затова месеци наред се измъчваше от чувство на вина. А ето че сега имаше възможност да изкупи греховете си. С нищо не бе заслужила място в семейството му. И наистина му беше длъжница.
Той си играеше с ключовете върху плота и Джейн си даде сметка, че се чувства неловко. Странно бе да го види без обичайната му самоувереност и й трябваше миг, преди да разбере. Боеше се, че тя няма да изпълни това, което искаше от нея, и се чудеше как да я убеди.
— Може и да си забелязала, че в момента между родителите ми има напрежение. Не бе така преди смъртта на Чери и Джейми.
— Знам, че са се оженили като тийнейджъри, но са дори по-млади, отколкото очаквах.
— Било е подаръкът на баща ми за завършване на гимназията. Мама е била на петнайсет, когато е забременяла. На шестнайсет ме е родила.
— О!
— Изхвърлили я от училище, но Ани ни е казвала, че стояла под стадиона по време на церемонията по завършването му, облечена в най-хубавата си рокля, въпреки че никой не можел да я види. Само и само да чуе прощалното му слово по случай завършването28.
Джейн се замисли за трийсетгодишната несправедливост. Амбър Лин Глайд, бедното планинско момиче, било изгонено от училище, защото забременяло, докато богатото момче, заради което е изпаднала в това състояние, стояло на подиума, обсипвано с овациите на общността.
— Знам какво си мислиш — каза Кал. — Но и на него не му се разминало без нищо. Изобщо не му е било лесно. Никой не очаквал да се ожени за нея, но той го сторил и трябвало да издържа семейство, докато следвал медицина.
— С помощта на родителите си, обзалагам се.
— Не и в началото. Мразели майка ми и заявили, че ако се ожени за нея, няма да му дадат и цент. Удържали на думата си в продължение на около година, но после се появил Гейб и те най-сетне започнали да плащат за образованието му.
— Родителите ти сякаш имаха някакъв проблем.
Кал начаса зае отбранителна позиция. Джейн разбра, че беше едно той да говори за неприятностите им, а съвсем друго — да го прави тя.
— Просто са разстроени, това е всичко. Никога не са демонстрирали чувствата си, но с брака им всичко е наред, ако за това намекваш.
— Нищо не намеквам.
Той грабна ключовете от плота и се отправи към вратата, отвеждаща в гаража, но Джейн го спря.
— Кал, ще направя каквото поискаш — ще се държа с родителите ти възможно най-отвратително… но не и с Ани. Тя така или иначе почти се досети за истината.
Изпитваше привързаност към старицата и искаше да има поне един приятел. В противен случай щеше да полудее. Съпругът й се обърна и я изгледа. Тя изпъна рамене и повдигна глава.
— Това мога да ти предложа. Ти решаваш.
Той кимна бавно.
— Приемам.
28
По традиция тази реч се държи от отличника на завършващия випуск и се смята за чест за онзи, който е избран да я произнесе. — Б.пр.