— Повече, отколкото си в състояние да си представиш.
Джейн все още беше изненадана, че съпругът й знае каквото и да било за изследванията й.
— Питам те за работата ти, професоре. Уверявам те, че мога да схвана в общи линии, дори и да не разбера най-малките подробности.
За пореден път тя бе допуснала да забрави, че е умен. Което не беше никак трудно, когато виждаше мускулестото му тяло на спортист пред себе си. Заповяда на мислите си да спрат, преди да са стигнали още по-далеч в тази посока.
— Какво знаеш за кварките?
— Не много. Че са основните елементарни частици, от които е изградена цялата материя. Има… колко… шест вида кварки?
Повечето хора не знаеха и толкова. Джейн кимна.
— Горни, долни, странни, чаровни, дънни и топ кварки. Имената им са взети от една песен в „Бдение над Финеган“ на Джеймс Джойс.
— Виждаш ли, това е един от проблемите ви на вас, учените. Ако вземахте имената си от книгите на Том Кланси — книги, които се четат — обикновените хора щяха да разбират малко по-добре какво правите.
Тя се засмя.
— Обещавам, че ако открия нещо важно, ще го нарека „Червения октомври“.
— И добре ще направиш.
Кал преметна крак над един стол и я загледа очаквателно. Джейн си даде сметка, че я чака да му разкаже още за работата си. Отиде до плота и подпря ръка върху гранитната повърхност.
— Онова, което знаем за топ кварка, е доста учудващо. Например, той е четирийсет пъти по-тежък от долния кварк, но не сме сигурни защо. Колкото повече научаваме за характеристиките на топ кварка, толкова повече се доближаваме до това да извадим наяве пукнатините в стандартния модел на физиката на елементарните частици. Разбира се, онова, към което се стремим в крайна сметка, е окончателната теория, която ще ни отведе до една нова физика.
— Теорията на всичко?
— Името е шеговито. По-точното наименование е Теория на великото обединение, но да, може да се нарече и Теория на всичко. Някои от нас смятат, че топ кваркът ще разкрие една малка част от нея.
— И ти искаш да бъдеш нещо като Айнщайн за тази нова физика?
Джейн се залови да изтрие с върха на пръста си едно петънце от гранитната повърхност.
— Из целия свят има брилянтни физици, които вършат същата работа.
— Но ти не се боиш от никого от тях, нали?
Тя се усмихна широко.
— Ни най-малко.
Той се засмя.
— Късмет, професоре. Надявам се да успееш.
— Благодаря ти.
Джейн го зачака да смени темата, защото повечето хора много бързо придобиваха празен поглед, когато им заговореше за работата си. Вместо това Бонър стана, взе пакет с чипс от килера и като се настани на червената пейка в кътчето за закуска, я заразпитва за начина на действие на суперколайдерите.
Много скоро тя вече седеше насреща му, хрускаше чипс и му обясняваше за колайдера Теватрон във „Фермилаб“, както и за новия колайдер, който Европейският център за ядрени изследвания строеше в Женева, Швейцария. Обясненията й предизвикаха нови въпроси.
В началото отговаряше нетърпеливо, развълнувана, че е открила лаик, който искрено се интересува от физиката на елементарните частици. Беше уютно да си седи в топлата кухня късно вечерта, да похапва чипс и да обсъжда работата си. Почти можеше да повярва, че между тях има истинска връзка. Ала фантазията й се изпари, когато си даде сметка, че му обяснява компонентите на семейството на лептоните и — което бе още по-лошо — че Кал я разбира.
Стомахът й се сви, когато осъзна с каква лекота той схваща тези сложни идеи. Ами ако бебето й се окаже дори по-брилянтно, отколкото се боеше? От тази мисъл й се зави свят и се впусна в сложно обяснение за Хигс бозона, което скоро му дойде в повечко.
— Боя се, това вече е твърде трудно за мен.
Искаше й се да има повод да изкрещи, че не я разбира, защото е твърде тъп, но единственото, което можа да каже, беше:
— Наистина стана доста заплетено. — Тя се надигна. — Уморена съм. Май ще си лягам.
— Добре.
Джейн реши, че спокойно може да избере и този момент, за да сложи край на пленничеството си. Съпругът й беше в добро настроение и може би щеше да посрещне новината нормално.
— Между другото, Кал, трябва ми кола. Нищо специално, просто да мога да се придвижвам. С кого да говоря?
— С никого. Ако трябва да отидеш някъде, аз ще те откарам.
И просто така, приветливостта му се изпари сякаш за миг. Той стана и излезе от кухнята, слагайки край на разговора.