Само че тя не бе приключила и го последва към кабинета през подобната на пещера всекидневна.
— Свикнала съм да бъда независима. Имам нужда от своя собствена кола. — А после добави язвително: — Обещавам, че няма да махам на приятелите ти, когато минавам през града.
— Забрави, професоре. Точка по въпроса.
И той отново си тръгна, този път — потъвайки в кабинета. Джейн стисна устни и го последва. Това беше нелепо. Бонър явно беше забравил, че живеят в двайсети век и че тя разполага със свои пари.
Спря на прага.
— За разлика от приятелките ти, аз съм достатъчно голяма, за да имам шофьорска книжка.
— Тази шега започва да се изтърква.
— Само дето не е точно шега, нали така? — Тя го изгледа замислено. — Сигурен ли си, че все още става въпрос за това да предпазиш родителите си? Сигурен ли си, че не искаш да ме държиш затворена, за да не те посрамя пред другарите ти с напредналата си възраст и липсата на сексапил?
— Не знаеш какво говориш. — Той се опъна зад масивното дървено писалище.
Джейн го изгледа безстрастно.
— Изобщо не приличам на жената, която приятелчетата ти очакваха да си вземеш, нали? Не съм достатъчно хубава за теб, гърдите ми не са достатъчно големи и съм твърде стара. Срам и позор за Бомбардировача.
Бонър кръстоса глезени и подпря ботуши върху писалището.
— Щом казваш.
— Не се нуждая от позволението ти, за да си купя кола, Кал. Възнамерявам да го направя, независимо дали ти харесва, или не.
Изпепеляващите му очи се впиха в нея.
— Как ли пък не!
Изкарана извън нерви, но нежелаеща да се впуска в истинска битка, Джейн се обърна към вратата. Утре щеше да постъпи както искаше, а той щеше да е принуден да го преглътне.
— Стигаш ми за тази вечер. Лека нощ!
— Да не си посмяла да ми обърнеш гръб!
Беше толкова бърз, че преди тя да успее да мине през вратата, вече й бе препречил пътя.
Сложи ръце на хълбоците си и го изгледа яростно.
— Махни се от вратата!
Секундите течаха и с всяка следваща напрежението се усилваше. Челото му беше сбърчено, устните — свити, но едновременно с това като че ли забеляза в очите му някакво очакване, сякаш искаше да се скара с нея. Наистина невероятно. Бе свикнала с хора, които избягваха конфликтите, ала Кал като че ли им се наслаждаваше и за своя изненада тя на драго сърце щеше да се включи.
Преди да успее да го направи обаче, той сведе поглед и едното ъгълче на устните му се повдигна.
— Гуфи.
Бяха я наричали много неща, но не и това и тя кипна.
— Какво каза?
— Нощницата ти. — Бонър се пресегна и с връхчето на пръста си проследи апликацията върху извивката на гърдата й. — Гуфи.
— О! — Гневът й се отцеди.
Съпругът й се усмихна и прокара нокът по очертанията на фигурката. Кожата на гърдата й настръхна, а зърното й се втвърди. Джейн се ненавиждаше, задето реагира по този начин на нещо, което очевидно беше добре пресметнат ход от негова страна. Нищо чудно, че имаше такова огромно самочувствие — вероятно можеше да възбужда жените и насън.
— Надявам се да доставяш удоволствие на себе си, защото върху мен няма никакъв ефект.
— Така ли? — Той сведе поглед към предницата на нощницата й, където се виждаше недвусмислено доказателство за противното.
Толкова беше арогантен, така самонадеян. Трябваше да си отмъсти, поне мъничко, затова поклати глава и го изгледа тъжно.
— Все още не си го разбрал, нали, Кал?
— Кое?
— Няма значение. — Тя въздъхна. — Предполагам, че под тази самонадеяна маска не си чак толкова лош и не искам да нараня чувствата ти.
В гласа му се промъкнаха войнствени нотки.
— Не се тревожи за чувствата ми. Какво не съм разбрал?
Джейн махна безпомощно с ръка — учудващо сполучлив жест, като се има предвид, че й беше за първи път.
— Глупаво е. Наистина не ми се говори за това.
— Говори!
— Е, добре. Казано направо, това, което ти явно не разбираш, е, че не си мой тип. Просто не ме възбуждаш.
„Кого лъжеш?“
Той отпусна ръка.
— Не те възбуждам?
— Сега те ядосах, нали?
— Да си ме ядосала? Защо, по дяволите, да съм ядосан?
— Изглеждаш бесен.
— Е, очевидно не си чак толкова проницателна, колкото си мислиш.
— Добре. Освен това съм сигурна, че липсата ми на реакция се дължи на проблем с моята проницателност и няма нищо общо с теб.