— Разговарям с Кал Бонър, куотърбека на „Чикаго Старс“.
Камерата се насочи към Кал и кожата на Джоди овлажня от смесица на похот и неприязън.
Мамка му, наистина беше секси, въпреки че годините му напредваха.
Стоеше пред огромен мотор „Харли“, облечен в дънки и впита черна тениска, която подчертаваше едни от най-страхотните гърди в отбора. Някои от момчетата бяха толкова напомпани, че изглеждаха така, сякаш всеки миг ще се пръснат, но този тип беше съвършен. Вратът му също си го биваше — мускулест, но не от онези дънери, които имаха повечето футболисти. Кестенявата му коса беше леко чуплива и той я носеше съвсем къса, за да не му се налага да се занимава с нея. Такъв си беше Бомбардировача. Нямаше никакво търпение с неща, които смяташе за маловажни.
Малко над метър и осемдесет, той беше по-висок от някои от другите куотърбекове. Освен това беше бърз, умен и имаше телепатичното умение да разчита тактиката на противниковата защита, която притежават само най-добрите играчи. Славата му бе почти толкова голяма, колкото и тази на легендарния Джо Монтана и това, че Джоди май никога нямаше да окачи тениската с номер осемнайсет в дрешника си, бе нещо, което тя не можеше да преглътне.
— Кал, миналата седмица отборът ти допусна четири търноувъра3 срещу „Пейтриътс“. Какво ще направите срещу „Билс“4, за да не допуснете да се повтори?
Дори за Пол Фенеман това беше тъп въпрос и Джоди зачака да види как ще реагира Бомбардировача.
Той се почеса по главата, сякаш го бяха попитали нещо сложно, върху което трябваше да помисли. Не търпеше хора, които не уважаваше, и в ситуации като тази имаше склонността да подчертава селяндурските си корени.
Сложи единия си крак върху стъпенката на мотора и си придаде замислен вид.
— Ами, Пол, ще трябва да задържим топката. Понеже самият ти не си играч, може и да не го знаеш, ама всеки път, когато оставим другия отбор да ни отнеме топката, означава, че тя вече не е у нас. А туй не е начинът да спечелим точки.
Джоди се изкикоти. Трябваше да му го признае — отлично си го бе върнал на Пол.
Само че журналистът не обичаше да го правят на глупак.
— Чувам, че Раскин е страшно доволен от представянето на Кевин Тъкър по време на тренировките. Ти скоро ще навършиш трийсет и шест, което те прави старец в спорт за млади мъже. Тревожиш ли се, че Тъкър може да те измести от титулярното място?
За частица от секундата лицето на Бомбардировача застина, но после той сви рамене.
— По дяволите, Пол, това момче още не е готово да влезе в гроба.
— Само да можех да открия някой като него — прошепна Джейн. — Той би бил идеален.
Джоди погледна към нея и видя, че очите й са приковани в телевизора.
— За какво говориш?
Професорката махна към екрана.
— Този мъж. Футболистът. Той е здрав, физически привлекателен и не особено умен. Точно това, което търся.
— За Бомбардировача ли говориш?
— Така ли се казва? Нищо не разбирам от футбол.
— Това е Кал Бонър. Титулярният куотърбек на „Чикаго Старс“.
— Точно така. Виждала съм негови снимки по вестниците. Защо не мога да срещна мъж като него? Някой, който не прелива от ум.
— Който не прелива от ум?
— Не кой знае колко интелигентен. Глуповат.
— Глуповат? Бомбардировача? — Джоди отвори уста, за да й обясни, че той е най-интелигентният, хитър, талантлив, да не споменаваме пък гаден, куотърбек в цялата лига, когато нещо сякаш я удари по главата и едва не й се зави свят. Беше й дошла най-щурата идея на света, толкова луда, че самата тя не можеше да повярва.
Отпусна се върху възглавниците на дивана. Мили боже! Намери дистанционното и изключи звука на телевизора.
— Сериозно ли говориш? Би избрала някой като Кал Бонър за баща на бебето си?
— Разбира се… при положение че преди това видя медицинската му история. Обикновен мъж като него би бил идеален — сила, издръжливост и нисък коефициент на интелигентност… И на всичкото отгоре изглежда добре.
Мислите на Джоди препуснаха в три различни посоки едновременно.
— Ами ако… — Преглътна с усилие, мъчейки се да не позволи вниманието й да бъде отвлечено от образа на Кевин Тъкър, застанал пред нея чисто гол. — Ами ако мога да го уредя?
— За какво говориш?
— Ако мога да уредя да легнеш с Кал Бонър?
— Шегуваш ли се?
Джоди отново преглътна и кимна.
3
Термин в американския футбол — когато отборът, владеещ топката, я изгуби и тя премине у противниковия отбор. — Б.пр.
4
„Ню Инглънд Пейтриътс“ — отбор по американски футбол от Фоксбъроу, Масачузетс; „Бъфало Билс“ — отбор от Бъфало, Ню Йорк. — Б.пр.