— Трябваше да дойдем по-рано, за да си намерим по-добри места.
— Последният ред е най-хубавият.
— И защо?
— Няма малки деца, провесени през прозорците. Държа на усамотението си, когато съм излязъл, за да се понатискам с някого.
Джейн преглътна с усилие.
— Затова ли ме доведе тук?
— В общи линии, да.
— О!
— Проблем ли имаш?
Луната се мушна зад няколко облака, потапяйки ги в пълна тъмнина. Кал запали осветлението в колата и Джейн видя как ъгълчето на устата му се повдигна — съвършена картина на доволен от себе си мъж. Той се обърна към задната седалка, протегна се и извади голям пакет пуканки.
Умът й изпращаше предупреждения със скоростта на светлината, но тя не беше в настроение да слуша. Искаше да бъде ухажвана, а съпругът й правеше точно това, макар и да беше избрал особен начин да го стори. И независимо какво говореше, Джейн не вярваше, че все още я мрази, защото се усмихваше твърде много, когато бяха заедно.
Освен това беше хитър като лисица, напомни си тя и дори не се бе опитал да скрие факта, че я желае. И тъй като моралният му кодекс очевидно диктуваше вярност, поне през следващите няколко месеца, трябваше или да я съблазни, или да остане на сухо. Искаше й се да мисли, че щеше да се опитва да я спечели, дори ако не бяха хванати в капана на тази невъзможна ситуация, но не можеше да го повярва напълно. Май се налагаше компромис.
— Нямам нищо против, стига да си наясно, че няма да стигна до края на първата среща.
Той отвори пакета и извади шепа пуканки.
— За което те уважавам. Разбира се, може би трябва да обсъдим точно кое броиш за първа среща. Защото май си спомням един изненадващ подарък за рождения…
— Кал…
Мъжът й натъпка пуканките в устата си.
— В хладилната чанта на задната седалка има бира и сок. Виж дали можеш да я стигнеш.
Джейн се обърна и видя малък стиропорен контейнер върху седалката. Коленичи и посегна към него, само за да усети как бавно, но неудържимо полита напред. Докато непохватно се опитваше да се закрепи върху задната седалка, чу смях, в който сякаш се долавяха сатанински лукави нотки.
— Добра идея, сладурче. Май и аз ще се присъединя към теб отзад.
И преди тя да успее да реагира, той слезе от колата, влезе през задната врата и се настани до нея. Джейн оправи блузата си.
— Като те гледам, бащите сигурно са бързали да заключат дъщерите си, когато са те виждали да се задаваш.
— Най-добрите си трикове научих едва в колежа.
— Защо просто не млъкнеш, за да гледаме филма на спокойствие?
— Първо ми подай една бира.
Джейн го стори, като извади кутия с ябълков сок за себе си и отказа да си вземе от пуканките. Той отпиваше от бирата си, тя — от сока си. И двамата облегнаха глави на седалката, потънали в приятно мълчание, докато лампичката в колата грееше меко над тях.
Той протегна ръка върху седалката зад нея.
— От този филм ме избива на любов.
Сърцето й прескочи един удар.
— От коя част по-точно? Когато Мария пее как хълмовете са оживели от звука на музиката? Или онова до ре ми на децата32?
По суровите му устни пробяга усмивка.
— Определено заради Мария. Няма как да не се зачуди човек какво се крие под престилката й.
Разговорът определено навлизаше в опасни води. Джейн не помнеше някога да се е чувствала по-несигурна и изгубила връзка със себе си. Реши да си спечели малко време като смени темата.
— С какво се занимаваш, когато не се срещаш с местните бизнесмени?
За миг си помисли, че няма да получи отговор, но после той сви рамене.
— Тренирам, гостувам на приятели, върша разни задачи. Днес например прекарах няколко часа в кабинета на татко. Харесва му, когато съм наоколо. — Кал се намръщи.
— Нещо не е наред ли?
— Не съвсем. Не знам. Май проблемите между него и мама ще се окажат по-сериозни, отколкото предполагах. — Бръчката на челото му стана по-дълбока. — Татко каза, че е отишла при Ани. Мислех, че просто е на гости за една нощ при баба, но явно е там още от почивните дни, а днес ми съобщи, че нямала намерение да се връща.
— Господи…
— Не разбирам защо й е да постъпва така. Той наистина е страшно разстроен. — Кал пресуши бирата си и я изгледа сърдито. — Повече не искам да говоря за това, така че ако обичаш, не питай нищо повече.
32
Става дума за класическия американско-австрийски музикален филм „Звукът на музиката“. — Б.пр.