Всъщност, сам бе решил да сподели всичко, но Джейн предпочете да не му го напомня.
Той запрати празната бирена кутия към далечния екран.
— Покрай твоето бърборене не мога да се съсредоточа върху филма, а Мария тъкмо пее една от любимите ми песни. Мамка му, тази жена наистина изглежда страхотно гола.
— Мария не пее гола в „Звукът на музиката“!
— Имам страхотно зрение и тази жена е гола-голеничка, както майка я е родила. Можеш да видиш дори…
— Грешиш. Голият е барон фон Трап. И определено представлява впечатляваща гледка.
— Това ли наричаш впечатляващо? Този миниатюрен…
— Да.
— Майчице, ако това ти се струва впечатляващо, значи аз наистина ще те ощастливя.
— Самохвалко.
Напълно ли си беше изгубила ума? Нарочно го предизвикваше.
— Докато ти спокойно можеш да имаш брадавици по корема си — аз няма откъде да знам.
— Нямам такива дефекти.
— Ти така твърдиш. — Кал издърпа кутията от сок от ръката й и заедно с бирената ги метна обратно в стиропорения контейнер, който след това вдигна и премести на предната седалка.
— Ето, сега вече можеш да ми покажеш.
— Какво да ти покажа?
— Напълно съм сериозен. Ако имаш брадавици, момчето ми като нищо ще ги наследи, а в такъв случай ще ми трябва малко време, за да се подготвя психически.
— Ти си луд за връзване.
— Просто си разкопчай дънките мъничко. Достатъчно, за да надникна.
— Не!
— Добре тогава. Значи ще трябва да разчитам на осезанието си.
Джейн го плесна през ръцете, когато посегна към ципа й.
— Съгласих се да се натискаме! Не съм казала, че може да ми направиш медицински преглед.
Докато осъзнае какво бе излязло от устата й, той вече се хилеше така, сякаш бе спечелил от тотото.
— Точно така, наистина каза, че ще се натискаме. Ела насам, сладурче, и ми покажи какво имаш.
— Няма!
— Страхливка.
— Няма да се хвана на тази въдица.
— Боиш се да се натискаш с мен. — С едно движение свали широкия й суитшърт и го метна върху стиропорения контейнер. — Страх те е, че няма да успееш да се справиш с мен. Ама че пъзливка.
— Не е вярно.
— Шубе те е да ми покажеш какво имаш. Страхуваш се, че не си достатъчно добра, в сравнение с хилядите жени, които съм имал в миналото си.
— Не са били хиляди.
Усмивката му толкова приличаше на лисича муцунка, че Джейн почти можеше да види как от устата му стърчат пилешки пера.
Сърцето й ускори ритъма си. Беше едновременно уплашена, възбудена и развеселена, поради което й бе трудно да се намръщи и да придаде на гласа си сърдито звучене.
— Е, добре. Предполагам, че може да се понатискам с теб. Но си дръж ръцете далеч от мен.
— Това не е честно, защото смятам да ти позволя да сложиш твоите където си поискаш.
Тя можеше да се сети за поне дузина места.
— Сигурна съм, че нямам никакво желание да го направя.
— Силно се надявам, че това не е вярно.
Той изключи осветлението в колата, потапяйки ги в толкова непрогледна тъмнина, сякаш някой беше угасил звездите.
Постепенно очите й привикнаха с мрака достатъчно, за да може да различи ако не лицето на Кал, то поне очертанията на тялото му. Съпругът й я прегърна през раменете и тя усети, че се премества по-близо до нея.
— Може би просто имаш нужда да ти напомня къде са най-хубавите местенца. — Устните му се плъзнаха покрай обицата й и откриха нежното кътче отдолу. — Това например, е чудесно за загряване.
Дъхът й секна и се зачуди откъде е узнал колко е чувствителна точно там.
— Ако ще говориш през цялото време, може ли поне да използваш някой и друг селяндурски израз, та да мога да си фантазирам?
Устните му подръпнаха лекичко долната част на ухото й, точно до златната обица и лакътят му се удари във вратата.
— Че кой би си мечтал за нещо по-добро от мен?
— Ами… — Джейн усети как цялата настръхва и трябваше да положи усилие, за да продължи да говори. — В лабораторията „Ферми“ имаше един страшно секси физик, един от най-добрите специалисти в областта на топ кварките…
— Съмнявам се, че той е говорил с граматични грешки. — Кал вече си играеше с ъгълчето на устните й. — Предполага се, че трябва да ми покажеш какво умееш. Засега аз върша цялата работа.