Съпругът й издаде задавено възклицание, но Джейн харесваше позицията си на превъзходство и не знаеше милост. Макар краката й да бяха притиснати неудобно до облегалката на задната седалка, не остави това да й попречи да го целува както и където си поиска.
Заради тъмнината не виждаше нищо, но за сметка на това останалите й сетива се изостриха, а от начина, по който той я докосваше и вкусваше, както и по дълбоките му, интимни милувки, разбра, че и с него става същото.
Една съвсем тъничък лунен лъч проблясваше като ручейче по замъгления прозорец; потта от телата им лепнеше по дланите й. Кал улови дупето й в големите си длани и я повдигна.
— Сега, миличка. Сега.
Джейн простена, когато я сложи върху себе си, ала тялото й го прие, без да задава въпроси. Изхлипа и допря гърдите си до устата му, а той започна да я милва с устни, език и зъби, докато тя се отдръпна и започна да се движи отгоре му, за да не полудее.
Въпреки че стискаше хълбоците й, не се опита да й наложи своя ритъм, а я остави да открие свой собствен. Тя се повдигаше и спускаше отгоре му, отвръщайки на настойчивите му, хищни целувки, а зърната й се отъркваха в меките косъмчета на гърдите му. Чувстваше се силна и сигурна, докато му отговаряше страстно. Усещанията я заливаха едно след друго, докато реалността изчезна и й се стори, че се носи през суперколайдер, че прелита по-бързо от скоростта на светлината през тесен подземен тунел към място, където всичко се взриви.
А после извика, когато молекулите, от които беше съставена, се разкъсаха — атомите се разделяха, ядра се разпадаха, всичко се натроши и раздроби, и все пак я остави по-цяла, отколкото бе била някога.
Тялото му се напрегна в мига, в който тя извика. Зъбите му се впиха лекичко в шията й, без да й причинят болка, просто за да я задържат, докато се изливаше в дълбините й. За частица от секундата Джейн почувства пълната му беззащитност и се отпусна напред, защитавайки го, докато той беше в плен на освобождаването си.
Сърцата им думкаха заедно, притиснати едно до друго. Тя зарови устни в косата му.
Най-сетне той се размърда под нея — леко преместване на ръката, движение на крака. Постепенно Джейн започна да си дава сметка за напрежението в разтворените си бедра и схващането в прасеца. Въздухът в колата беше така натежал от сласт, че й беше трудно да си поеме дъх, ала въпреки това не искаше да помръдне. Тази интимна близост между тях й беше твърде скъпа.
— Какво ще правя с теб? — промълви Кал до гърдите й.
„Защо не се опиташ да ме обикнеш?“
Неизречената мисъл я разтърси, а после я изпълни с ужас. Как бе допуснала подсъзнанието й да поеме по този самоунищожителен път? Искаше да се влюби в нея? Кога беше изгубила връзка с реалността? Как можеше да си помисли, дори в мечтите си, че този мъж, който не искаше никакво обвързване в живота си, би могъл да я обикне, особено когато никой друг преди него не бе успял да го направи?
— Ще ме откараш вкъщи — рязко каза тя. — Беше доста приятно, но утре имам много работа и трябва да се наспя.
— Доста приятно?
Всъщност беше разтърсващо, но можеше да му го признае толкова, колкото и да му обясни как тяхното сливане й бе дало напълно ново разбиране за сблъсъците на субатомни частици.
Господи! Защо мислеше за това сега? Всичко, което хората смятаха за нея, беше вярно! Тя наистина беше откачалка.
Джейн посегна към дрехите си. Не можа да открие бельото си в мрака, затова обу дънките си на голо, нахлузвайки ги върху влажната си кожа.
Той отвори вратата и когато осветлението в колата се включи, тя придърпа блузата върху гърдите си. Кал я наблюдава, докато си закопчаваше дънките.
— Не беше зле, професоре, като за някой, който няма чак такъв опит.
От нехайния начин, по който беше омаловажил онова, което за нея бе толкова ценно, й се прииска да заридае.
Прибраха се в пълно мълчание. Той влезе в къщата заедно с нея и тя почувства очите му върху себе си, докато се изкачваше по стълбите, за да отиде в стаята си.
Поколеба се и погледна към фоайето, откъдето съпругът й я наблюдаваше.
— Благодаря за чудесната вечер.
Беше възнамерявала думите й да прозвучат рязко, но вместо това в тях се прокраднаха печални нотки. Не искаше вечерта да приключи по този начин. Ами ако му протегнеше ръка и го отведеше в леглото си? При тази мисъл я побиха тръпки. Това ли беше единственият начин да го задържи до себе си?
Бомбардировача се облегна на входната врата и лицето му придоби отегчено изражение.