— Да, беше страхотно.
Едва ли би могъл да намери по-недвусмислен начин да й каже, че е приключил с нея. За мъж като Кал Бонър, даде си сметка Джейн, играта беше всичко и когато свършеше, той губеше интерес. Угнетена и ядосана, тя се обърна и се отправи към стаята си.
Няколко секунди по-късно чу как джипът потегли.
13
Приятно! Беше казала, че било приятно! Кал седеше на любимата си маса в ъгъла на „Планинаря“, потънал в горчиви мисли. Обикновено около него нямаше свободни места, но тази вечер всички като че ли усещаха, че е в отвратително настроение и гледаха да стоят настрани.
Независимо от лекотата, с която беше отхвърлила случилото се между тях, той знаеше, че професор Роузбъд никога не бе имала по-добър любовник. Този път ги нямаше онези глупости с бутането на ръцете му настрани. О, не! Ръцете му бяха по цялото й тяло, без на нея и през ум да й мине да се противи.
Ала това, което не му даваше мира и му беше приседнало като кост в гърлото, бе фактът, че току-що беше преживял наяве една от най-страхотните сексуални фантазии в живота си, а никога не се бе чувствал по-незадоволен.
Може би сам си беше виновен, задето бе решил да се прави на интересен. Защо просто не я бе сграбчил в къщата, не я отнесе на горния етаж и не я люби в леглото си със запалено осветление и огледалото над тях? Там можеше наистина да се развихри… не че и тази вечер не се беше справил повече от добре, но ако бяха в спалнята му, щеше да види всичко, което искаше да види, и то — двойно.
Напомни си, че го правеха за трети път, а той все още не бе стигнал по-близо до момента да я види гола, отколкото в онази първа нощ. Започваше да се превръща в идея фикс. Само ако не беше угасил осветлението в колата, можеше да се нагледа на воля, ала въпреки че в приказките беше смела, Кал знаеше, че тя в действителност се бои, а я желаеше твърде силно, за да мисли трезво. И сега трябваше да се изправи срещу последиците.
Познаваше се достатъчно добре, за да е наясно, че единствената причина да мисли за нея по хиляда пъти на ден бе, защото все още нямаше чувството, че наистина бяха правили любов. Как би могъл, когато нямаше представа как изглежда? След като откриеше, всичко щеше да свърши. Вместо да се усилва с всеки изминал ден, привличането, което изпитваше към нея щеше да се изпари и той отново щеше да си бъде както преди — готов да броди на воля из плодородните поля на свежи млади момичета с безупречни лица и благ характер… Макар че сериозно започваше да обмисля дали да не вдигне минималната възраст на двайсет и четири, тъй като постоянните закачки започваха да му омръзват.
Мислите му си останаха при професорката. По дяволите, страшно беше забавна. И с ум като бръснач. През годините фактът, че е по-интелигентен от почти всички, го бе направил доста самонадеян, но това не важеше за нея. Тя крачеше до него, без да изостава, клетките на мозъка й щракаха и той почти можеше да усети как наднича във всяко прашно кътче на съзнанието му и си съставя общо взето точна преценка на онова, което виждаше вътре.
— Отново преживяваме трите изпуснати паса в мача срещу отбора на „Чийфс“ миналата година?
Кал вдигна рязко глава и се взря в лицето на своите кошмари. Мамка му!
Устните на Кевин Тъкър се извиха в нагла усмивка, която му напомни, че хлапето не трябваше да прекарва по трийсет минути под топлия душ всяка сутрин, за да раздвижи схванатото си тяло.
— Какво правиш тук, по дяволите?
— Чух, че по тези земи било много хубаво и реших да проверя. Наех си една от онези ваканционни вили на север от града. Приятно местенце.
— Значи съвсем случайно избра Салвейшън?
— Направо не е за вярване, нали? Вече бях в града, когато внезапно ми присветна, че ти живееш тук. Умът ми не го побира как можах да забравя.
— И на мен.
— Може да ми покажеш някои от местните забележителности. — Кевин се обърна към барманката. — Един „Сам Адамс“33 за мен. И донесете на Бомбардировача още едно от неговото.
Кал пиеше сода, но се надяваше, че Шелби ще си държи устата затворена за това.
Кевин се настани на масата му, без да чака покана, и се облегна в стола си.
— Така и нямах възможност да те поздравя за сватбата ти. Определено изненада всички. С новата ти съпруга доста трябва да сте се забавлявали, задето я сметнах за фенка в онази нощ, когато дойде в стаята ти в хотела.
— О, да, здравата се посмяхме.