— Сигурна съм, че е изключение.
— Не ме интересува какво е. Важното е, че изобщо не би трябвало да се случва. Когато човек си купи кутия „Лъки Чармс“, има някакви очаквания.
— Искаш ли да ти приготвя едно хубаво пълнозърнесто хлебче с малко мед? И може би чаша обезмаслено мляко?
— Не искам хлебчета и със сигурност не искам никакво обезмаслено мляко. Искам „Лъки Чармс“! — Той отиде в килера и извади последните три кутии. — Гарантирам ти, че поне в една от тях ще има маршмелоус.
Обаче грешеше. Отвори и трите кутии, но не намери нито едно от скъпоценните парченца там.
Междувременно професорката беше приключила с хлебчето си и го наблюдаваше с хладни очи, зелени като липсващите детелини от маршмелоус.
— Мога да ти направя овесена каша. Или пълнозърнесто мюсли. Мисля, че имам такова.
Кал беше бесен. Нямаше ли нещо в живота му, на което можеше да разчита? Заради професорката умът му сякаш правеше акробатически премятания — Кевин Тъкър се беше материализирал от нищото, майка му бе напуснала баща му, а сега парченцата маршмелоус липсваха в пет кутии от любимата му закуска.
— Не искам нищо!
Тя отпи глътка мляко и го погледна съвършено спокойно.
— Не е никак здравословно да започнеш деня, без да си закусил добре.
— Ще рискувам.
Искаше му се да я метне през рамо, да я отнесе в стаята и да довърши онова, което беше започнал предишната нощ. Вместо това извади ключовете от джоба си и отиде в гаража.
Маршмелоус. Стотици миниатюрни маршмелоус покриваха седалките на колата му. Червени балони, розови сърца, сини луни. Бяха пръснати навсякъде. По контролното табло, върху седалките — и отпред, и отзад.
Пред очите му се спусна червена пелена. Затръшна вратата и връхлетя в кухнята. Щеше да я убие!
Тя седеше до плота и отпиваше от чаша с чай.
— Забрави ли нещо?
— О, да, и още как — пропуснах да те натупам здравата.
Джейн изобщо не изглеждаше сплашена. По дяволите! Независимо как й се заканваше и колко силно крещеше, тя дори не трепваше, навярно защото знаеше, че няма да я докосне и с пръст. Така че сега трябваше да се задоволи просто да увеличи децибелите.
— Ще ми платиш за това!
Грабна една от кутиите с „Лъки Чармс“ и я обърна, при което зърнената закуска се посипа навсякъде. Отвори я отдолу и точно както очакваше видя, че пликчето вътре беше срязано внимателно, а после залепено с тиксо.
Изскърца със зъби.
— Не мислиш ли, че постъпката ти е малко детинска?
— Определено. Както и морално удовлетворителна. — Тя отпи нова глътка чай.
— Ако си била ядосана заради начина, по който се изпарих снощи, защо просто не го каза?
— Предпочитам делата пред думите.
— Не мога да повярвам, че някой е способен на толкова незряла постъпка!
— Можех да направя нещо още по-лошо — например да ги изпразня в чекмеджето с бельото ти — но според мен отмъщението трябва да бъде изпипано фино.
— Фино! Изхаби пет съвършено добри кутии с „Лъки Чармс“ и ми съсипа целия ден.
— Колко жалко!
— Би трябвало да… Кълна се, че…
Дяволите да го вземат, ако не я отнесеше в спалнята точно в този миг и не я любеше, докато не започнеше да му се моли за прошка.
— Не се закачай с мен, Калвин. Само ще пострадаш. Честна дума.
Щеше да я убие. Погледна я с присвити очи.
— Може би няма да е лоша идея да ми обясниш защо си се ядосала толкова, че да направиш нещо подобно? Не е като снощи да се случи нещо кой знае колко важно, нали? Ти самата каза, че е било… как го нарече? А, да. Каза, че било доста приятно. Е, мен ако питаш, приятно не е равносилно на важно. — Той я изгледа изпитателно. — Но може би за теб е било повече от приятно. Може би е било по-важно, отколкото искаш да признаеш.
Въобразяваше ли си или дълбоко в детелинените й очи проблесна нещо.
— Не ставай смешен! Просто намирам липсата ти на любезност за обидна. Би било проява на добри маниери, ако беше останал наблизо, вместо да избягаш като някой хлапак, който бърза да съобщи на приятелчетата си, че го е огряло.
— Маниери? Това ли е причината за пет съсипани кутии с „Лъки Чармс“?
— Да.
Само едно добро попадение. Вече закъсняваше за срещата, но не искаше да си тръгне, без да е нанесъл едно добро попадение.
— Ти си най-долният тип човешко същество, което съществува!
— Какво?
— От ранга на Бостънския удушвач и Сина на Сам34.