Нейната постъпка беше сторила същото, ала с обратен знак. Себичното й деяние причиняваше болка на все повече и повече невинни хора. И краят му не се виждаше. Вредата се разпростираше все по-надалеч, ефектът на пеперудата се усилваше. Беше наранила Кал, оскърбяваше родителите му, а най-лошото бе, че нейната грешка щеше да уязви и бебето й.
Беше прекалено разстроена, за да работи, затова отиде в града и влезе в бакалията. Докато излизаше от магазина, чу познат глас:
— Здравей, хубавице. Молиш ли се за мен?
Джейн се обърна рязко и се взря в чифт самонадеяни зелени очи. По някаква необяснима и за нея причина, усети, че духът й се повдига мъничко.
— Здравейте, господин Тъкър. Не очаквах да ви видя тук.
— Защо не ме наричаш Кевин? Или дори „сладурче“ — така здравата ще ядосаш старчето.
Тя се усмихна. Той й приличаше на млад голдън ретривър36 — привлекателен, прекалено нетърпелив, пълен с енергия, която не му даваше мира, и безгранична самоувереност.
— Нека да отгатна. Дошъл си в Салвейшън, за да създадеш колкото се може повече неприятности на Кал.
— Аз? Защо ми е да правя нещо такова? Та аз обичам дъртака.
— Ако някой в най-скоро време не те постави на мястото ти, значи на този свят няма справедливост.
— Мястото ми е на резервната скамейка и това изобщо не ми харесва.
— Обзалагам се, че е така.
— Защо не обядваме заедно, Джейн… може да те наричам по име, нали? Защо караш такава таратайка? Не знаех, че все още допускат подобни коли по пътищата. Чия е?
Тя отвори вратата на форда и сложи покупките си на седалката.
— Моя. И не говори за нея по този начин, че ще нараниш чувствата й.
— Тази бракма не е твоя. Бомбардировача никога не би допуснал да караш нещо подобно. Хайде, да идем да обядваме в „Планинаря“. Там приготвят най-хубавата храна в целия град.
Той я улови за ръката и Джейн усети как я водят зад ъгъла към малка, спретната на вид дървена къщурка. По грубо издяланата табела на верандата разбра, че това е барът, за който беше чувала. През цялото време, докато вървяха, Кевин не спря да говори.
— Знаеше ли, че това са въздържателски земи? Няма барове. „Планинаря“ е това, което наричат алкохолен клуб. Трябваше да си купя членска карта, за да вляза. Не мислиш ли, че е адски тъпо? И по тези места можеш да пиеш, но ти трябва членска карта, за да го правиш.
Той я поведе по стълбите, прекосиха дървената веранда и влязоха в малко преддверие, където млада жена по дънки стоеше до нещо като катедра от училищна стая, върху която имаше книга за резервации.
— Здравей, сладурче. Трябва ни маса за двама. На някое по-уютно местенце. — И той й показа членската си карта.
Хостесата му се усмихна и ги преведе през малка, спартански обзаведена трапезария, която изглеждаше така, сякаш първоначално е била предвидена за всекидневна на къщата. Сега обаче в нея имаше половин дузина квадратни дървени маси, които до една бяха празни. Две стъпала отвеждаха в открито помещение с тухлен под, махагонов бар и голяма каменна камина, в чието огнище имаше тръстикова кошница, пълна със стари списания. Звучеше тиха кънтри музика, а около кръглите маси във втората зала и край бара бяха насядали местни хора, които се наслаждаваха на обяда си. Момичето ги отведе до малка масичка съвсем близо до камината.
Джейн никога не си беше падала по барове, но трябваше да признае, че този бе доста уютен. По стените бяха окачени носталгични стари реклами, избелели изрезки от вестници и различни футболни сувенири, включително и синьо-златна тениска на „Чикаго Старс“ с номер 18. До нея висяха няколко корици на спортни списания, сложени в рамки, върху които до една имаше снимки на съпруга й.
Кевин им хвърли поглед, докато й държеше стола с плетена облегалка.
— Колкото и хубава да е храната, гледката направо може да ти съсипе апетита.
— Ако не искаш такава гледка, не трябваше да идваш в Салвейшън.
Той изсумтя, докато сядаше.
— Целият град е с промит мозък.
— О, я порасни, Кевин.
— Би трябвало да се досетя, че ще си на негова страна.
Джейн се засмя при вида на съкрушеното му изражение.
— Аз съм му жена! Какво очакваше?
— Е, и? Не беше ли гений или нещо такова? Не се ли очаква да си безпристрастна и справедлива?
36
Порода английски ловни кучета, които се считат за приятна компания — игриви, енергични, интелигентни и приятелски настроени. — Б.ред.