— Ти пръв ме удари.
Без да му обръща внимание, Кал сграбчи жена си с ръка, все още влажна от бирата, и се отправи към изхода.
— Радвам се, че се запознах с всички ви — подхвърли тя през рамо към недружелюбната тълпа. — Макар че бих оценила малко повече помощ.
— Ще млъкнеш ли? — изръмжа Кал.
Издърпа я през верандата и по стъпалата. При вида на джипа му, паркиран до бордюра, Джейн си даде сметка, че й предстои още една битка. Бракът с Кал Бонър се превръщаше във все по-сложна и по-сложна задача.
— Имам си кола.
— Как ли пък не! — Устната му кървеше и вече бе започнала да се подува от едната страна.
— Имам.
— Нямаш!
— Дори в този миг си стои паркирана пред бакалията. — Тя бръкна в чантата си, извади кърпичка и му я подаде.
Той не й обърна никакво внимание.
— Купила си кола?
— Казах ти, че имам такова намерение.
Кал се закова на място. Джейн предпазливо докосна устната му с кърпичката, ала той се дръпна рязко.
— А аз ти казах да не го правиш.
— Е, да, но аз съм твърде голяма вече и прекалено независима, за да ти обръщам внимание.
— Покажи ми я. — Бонър изстреля думите като куршуми.
Джейн си спомни не особено ласкавия коментар на Кевин по адрес на форда й и за миг усети безпокойство.
— Защо просто не се срещнем вкъщи?
— Покажи ми я!
Примирена, тръгна по уличката, отвеждаща в центъра на градчето и сви към магазина. Кал крачеше безмълвно до нея и изпод краката му сякаш хвърчаха искри, когато се удряха в паважа.
За съжаление, външният вид на форда не се беше подобрил. Когато тя спря до колата, Кал изглеждаше поразен.
— Кажи ми, че не е това.
— Трябваше ми само нещо, с което да се придвижвам. Вкъщи си имам чудесен сатурн.
Той звучеше така, сякаш в гърлото му беше заседнала кост.
— Някой видя ли те да караш това нещо?
— Почти никой.
— Кой?
— Само Кевин.
— Мамка му!
— Сериозно, Кал, трябва да внимаваш с езика си. Както и с кръвното. Мъж на твоите години… — Тя усети грешката си и побърза да смени посоката. — Колата е напълно подходяща за нуждите ми.
— Дай ми ключовете.
— Няма!
— Печелиш, професоре. Ще ти купя друга. А сега ми дай проклетите ключове.
— Имам си кола.
— Истинска — мерцедес, беемве, каквото поискаш.
— Не искам никаква.
— Ти така си мислиш.
— Не се опитвай да ме сплашиш.
— Още нищо не си видяла.
Започнаха да се събират зяпачи, в което нямаше нищо чудно. Колко често жителите на Салвейшън имаха възможност да видят как местният им герой стои насред града и от него капе кръв и бира?
— Дай ми ключовете — изсъска той.
— Мечтай си!
За нейно щастие тълпата му пречеше да грабне ключовете от ръката й, както искаше да направи. Джейн се възползва от това, шмугна се покрай него, отвори вратата на колата си и скочи вътре.
Кал изглеждаше като тенджера под налягане, която е на път да изригне.
— Предупреждавам те, професоре. За последен път се возиш в тази таратайка, така че се наслаждавай на всяка минута.
Този път властническото му държание изобщо не й се стори забавно. Това с парченцата маршмелоус явно не беше подействало, така че бе време да предприеме нещо по-сериозно. Господин Калвин Бонър трябваше веднъж завинаги да разбере, че в брака си не може да се разпорежда както на футболното игрище.
Тя стисна зъби.
— Знаеш какво можеш да направиш с предупрежденията си, моето момче. Вземи ги и си ги…
— Ще говорим за това вкъщи. — Погледът, който впи в нея, бе смразяващ като ядрена бомба. — А сега тръгвай!
Кипяща от ярост, Джейн потегли рязко. Сякаш колата беше решила да я благослови за последните думи, ауспухът изгърмя оглушително. Тя стисна зъби и подкара към къщи.
Сега вече наистина й беше прекипяло.
15
Джейн използва малката отвертка, която винаги носеше в чантата си, за да извади автоматичната порта от строя. Сега не можеше да се отваря и й бе отнело само две минути, за да го направи. Когато стигна до къщата, паркира форда на алеята, нахлу вътре и с едно парче шнур завърза дръжките на двойната предна врата. След това използва няколко кухненски уреда, за да направи своеобразен лост, с който да застопори задния вход.