Докато ставаше от стола и си сваляше очилата, се опита да си отговори защо нямаше желание да се заключи в стаята си. Не обичаше конфликтите и никога не я беше бивало в тях… какво по-добро доказателство от ужасните й дрязги с Джери Майлс? Може би не искаше да избегне тази битка, защото щеше да бъде с Кал. През целия си живот беше толкова любезна и сдържана, вечно внимаваща да не засегне някого. Ала Бомбардировача не си губеше времето с празни любезности, не се впечатляваше от достойното държание и бе неуязвим за обиди. С него не беше нужно да внимава какво говори и как се държи. Можеше просто да бъде себе си. Докато прекосяваше стаята, пулсът й се ускори, а умът й работеше на пълна пара. Чувстваше се напълно и прекрасно жива.
От фоайето на долния етаж Кал я гледаше как се приближава до най-горното стъпало. Стегнатото й малко дупе, обуто в панталон, се полюшваше лекичко, а плетената зелена блуза подчертаваше чифт гърди толкова невнушителни по размер, че и сам не можеше да си обясни защо така силно жадува да ги види. Косата й, прибрана назад с помощта на фиби, като на някоя ученичка от богаташко семейство, се развяваше напред-назад, също толкова непокорна, колкото и устата й.
Тя сведе поглед към него, ала вместо да е уплашена, както би трябвало, беше готов да се обзаложи, че в очите й вижда палава искрица.
— Някой ми се струва ядосан — провлече тя, дръзко и почти безочливо.
— Ти… — Кал сложи ръце на хълбоците си. — … ще ми платиш за това.
— И какво ще направиш, здравеняко? Ще ме напляскаш ли?
И просто така, изведнъж, той се втвърди. По дяволите! Как успяваше да му причинява това? И що за приказки от устата на една уважавана университетска преподавателка?
Неканеният образ на това сладко малко дупе, изпълнило дланта му, изплува в съзнанието му. Той стисна зъби, присви очи и й отправи толкова гаден поглед, че направо го беше срам от себе си, задето го насочва към една беззащитна бременна жена.
— Може би имаш нужда именно да те нашляпат по голото дупе.
— Нима? — Вместо да припадне от страх, както би сторила всяка разумна жена, тя придоби преценяващо изражение. — Може и да се окаже забавно. Ще помисля върху това.
След тези думи тя се врътна и се прибра в стаята си, оставяйки го да стои в подножието на стълбите. Кал беше поразен. Как бе успяла да размени ролите им? И какво имаше предвид с това, че щяла да си помисли?
А после си напомни, че изпотрошеният й форд стои на алеята, където би трябвало да се намира неговият страхотен джип, и се втурна по стълбите след нея. Изобщо не беше приключил с тази битка!
Джейн го чу да се приближава и се засрами от приятния трепет, с който я изпълни тежкият тропот на краката му. Едва през последните няколко седмици беше осъзнала колко много й бе тежало на плещите задължението непрестанно да запазва достойнство. Ала за Бонър достойнството беше от полза, колкото за едно куче — чорапогащник.
Нахълта в стаята й и посочи с пръст към челото й.
— От този миг нататък трябва да уточним някои неща между нас. Аз съм главата на това домакинство и очаквам уважение! Да не съм чул още една дързост от теб! Ясен ли съм?
Методите му на конфронтация несъмнено действаха страхотно с други мъже, но тя усети как я жегва съчувствие към нещастните момичета, които бе избирал за свои партньорки в миналото. Вероятно направо бе съсипвал тези истински дечица.
Ала по някаква причина представата как той крещи на една беззащитна двайсетгодишна кралица на красотата отказваше да се оформи в ума й и на Джейн не й отне много време, за да се досети защо. Той никога не би го направил. Кал беше неспособен да отприщи цялата сила на гнева си срещу някой, когото смяташе за по-слаб от себе си. Тази мисъл я изпълни с дълбоко чувство на гордост.
— Отново ти тече кръв от устната — каза тя. — Да отидем в банята и аз ще се погрижа за теб.
— Никъде няма да ходя, докато не уредим това.
— Най-сърдечно те моля. Открай време си мечтая да се грижа за ранен воин.
Това го накара да замълчи за миг и от опасното му изражение и присвитите очи коленете й омекнаха мъничко. Той беше деветдесет килограма динамит, готов да се взриви, защо тогава не се боеше от него?
Кал пъхна палец в джоба на дънките си.
— Ще те оставя да ме закърпиш при едно условие.
— Какво?
— Като приключиш, ще си седиш тихичко, имам предвид ще си държиш устата затворена, докато те правя на пух и прах.