— Може и така да е, но между мен и Кевин има и леко сексуално привличане.
Кал тъкмо бе посегнал към една кърпа за ръце, за да си избърше косата, ала при тези думи ръката му увисна във въздуха.
— За какво говориш? Какво сексуално привличане?
— Седни, за да се погрижа за устната ти. Отново кърви.
Капчици вода се разхвърчаха от косата му, когато той пристъпи рязко напред.
— Няма да сядам! Искам да знам какво имаш предвид.
— По-възрастна жена, много привлекателен млад мъж. Случва се откакто свят светува. Но не се тревожи. Той не се забърква с омъжени жени.
При описанието й Кал присви злобно очи, докато заприличаха на две цепнатинки.
— И от това се очаква да се успокоя?
— Само ако мисълта за мен и Кевин те притеснява.
Грабна хавлията, към която беше посегнал, и яростно си затърка косата.
— Знаеш, че проявява интерес към теб, само защото носиш моя пръстен. Ако не беше така, изобщо нямаше да ти обърне внимание.
Беше открил най-уязвимото й място и само за миг играта престана да бъде забавна. Празните му заплахи за насилие не я бяха разтревожили ни най-малко, но това, че според него друг мъж не би могъл да я сметне за привлекателна, я жегна право в сърцето.
— Не, не го знам.
С тези думи тя се отправи към спалнята си.
— Къде отиваш? — извика той след нея. — Мислех, че искаш да се погрижиш за раните ми.
— Антибиотикът е на тоалетката. Сам го направи.
Последва я в стаята й, като спря точно до вратата.
— Кевин… означава ли нещо за теб? — попита и метна кърпата за ръце на пода. — Как, по дяволите, би могла да изпитваш нещо към него? Та ти дори не го познаваш.
— Разговорът ни приключи.
— Мислех, че си поддръжница на прямото общуване.
Загледана през прозореца, Джейн не каза нищо, мечтаейки си той да се махне.
Кал се приближи зад нея и когато проговори, гласът му беше странно дрезгав.
— Засегнах чувствата ти, нали?
Тя кимна бавно.
— Не беше нарочно. Просто… Не искам да бъдеш наранена, това е всичко. Нямаш много опит със спортисти. Те могат да бъдат… ами, не знам… безчувствени към жените, предполагам.
— Знам. — Джейн се обърна към него тъкмо навреме, за да види как тънка струйка вода се плъзна по едно от плоските тъмни зърна на гърдите му. — Мисля, че ми стига толкова драма за днес. По-добре си върви.
Вместо това той се приближи още малко и когато проговори, в гласа му имаше учудващо нежна нотка.
— Дори не стигнахме до пляскането на голо дупе.
— Може би някой друг път.
— Ами ако направим само частта с голото дупе?
— Не е добра идея да оголваме каквото и да било един пред друг за известно време.
— И защо не?
— Защото само усложнява всичко.
— Миналата нощ нямаше нищо сложно. Поне докато ти не взе да се надуваш.
— Аз? — Джейн вирна глава. — През целия си живот никога не съм се надувала!
— Така ли? — Явно бе очаквал именно възобновения й боен дух, защото в очите му начаса припламнаха дръзки искри. — Е, аз най-случайно бях с теб в онова автокино снощи и повярвай ми, ти се надуваше.
— Кога?
— Много добре знаеш.
— Не знам.
— Онова как било „много приятно“.
— Не знам какво… О, това ли! — Тя го погледна изпитателно. — Да не би думите ми да са те засегнали?
— По дяволите, ясно е, че не са ме засегнали. Мислиш ли, че не знам колко ме бива? А ако ти не го осъзнаваш, е, проблемът си е твой.
Имаше нацупено изражение и тя осъзна, че миналата нощ бе наранила чувствата му. Тази мисъл я трогна. Въпреки привидно безграничната си самонадеяност, той също изпитваше неувереност и съмнения.
— Беше повече от приятно — призна Джейн.
— И още как.
— Бих казала, че беше… беше… — Погледна го с крайчеца на окото си. — Каква е думата, която търся?
— Защо не започнеш с „направо страхотно“?
Духът й направи квантов скок нагоре.
— Страхотно? Да, това е добро като за начало. Определено беше страхотно. Освен това беше… — Тя зачака.
— Вълнуващо и адски секси.
— Това също, но…
— Дразнещо.
— Дразнещо?
— Да. — Той вирна войнствено брадичка. — Искам да те видя гола.
— Нима? И защо?
— Защото така.
— Това нещо типично мъжко ли е?