Войнствеността му се изпари и едното ъгълче на устните му — здравото — се изви.
— Би могло да се каже.
— Е, вярвай ми, не изпускаш кой знае какво.
— Вероятно мога да преценя по-добре от теб.
— О, сигурна съм, че не е така. Нали знаеш безкрайно дългите крака на моделите? Онези, които стигат чак до подмишниците им?
— Аха.
— Моите не са такива.
— Нима?
— Краката ми не са къси, но не са и изключително дълги. Средна хубост. А що се отнася до гърдите ми… Би ли казал, че си от мъжете, които си падат по гърди?
— Не е като да не привличат вниманието ми.
— Е, моите няма да го направят. Виж, ханшът ми е друга история. Той е огромен.
— Не е.
— Приличам на круша.
— Не приличаш.
— Благодаря за подкрепата, но тъй като не си ме виждал гола, не може да се каже, че си особено сведущ по въпроса.
— Още сега може да се погрижим за това.
Едва ли би могъл да изглежда по-съблазнително, отколкото в този момент: сивите му очи блещукаха, неочакваната трапчинка отново се беше появила точно под скулата му, беше забавен, топъл, секси. А тя едва ли би могла да бъде по-уязвима. И в този миг я осени прозрение, което едва не я събори — беше влюбена в него. Дълбоко и завинаги. Обичаше мъжествеността му, интелигентността му, сложната му личност. Обожаваше чувството му за хумор и лоялността към семейството му, както и старовремския му морален кодекс, който повеляваше, че трябва да се погрижи за детето си. Дори да не го искаше.
Нямаше нито време да мисли за това, нито къде да избяга, за да се опита да обмисли щателно случилото се. Забеляза го да вдига ръка и усети как той проследи линията на челюстта й с палец.
— Харесвам те, Роузбъд. И то много.
— Наистина ли?
Кал кимна.
Джейн забеляза, че бе казал „харесвам те“, а не „обичам те“ и преглътна буцата в гърлото си.
— Казваш го просто, за да ме накараш да се съблека.
Развеселените бръчици около очите му станаха още по-дълбоки.
— Идеята е примамлива, но това е нещо твърде важно, за да лъжа.
— Мислех, че ме мразиш.
— Така беше. Но е трудно да те мразя наистина… и с основание.
В гърдите й се надигна надежда.
— Значи ми прощаваш?
Той се поколеба.
— Не съвсем. Това е нещо много голямо за прошка.
За кой ли път тя почувства как я залива чувство за вина.
— Знаеш, че съжалявам, нали?
— Наистина ли?
— Аз… не се извинявам за бебето, но се чувствам виновна за начина, по който те използвах. Не мислех за теб като за истинско човешко същество, а като за някакъв предмет, който щеше да ми даде желаното. Ако някой се отнесе с мен така, никога не бих проявила снизхождение и ако това е утеха за теб, искам да знаеш, че самата аз никога няма да си простя.
— Може би трябва да направиш като мен и да разделиш греха от грешника.
Джейн се взря в очите му, мъчейки се да надзърне в сърцето му.
— Наистина ли вече не ме мразиш?
— Вече ти казах, че те харесвам.
— Не разбирам как би могъл.
— Предполагам, че просто така се случи.
— Кога?
— Кога реших, че те харесвам ли? Онзи ден у Ани, когато откри, че съм умен.
— А ти откри, че съм стара.
— Не ми напомняй. Още не съм се съвзел от това. Вероятно бихме могли да кажем, че от службата за издаване на документи са направили грешка с шофьорската ти книжка.
Джейн не обърна внимание на обнадеждения блясък в очите му.
— Как би могъл да решиш, че ме харесваш в онзи ден? Тогава се скарахме жестоко.
— И аз не знам. Просто ей така.
Тя се замисли за онова, което й разкриваше. Нищо не би могло да прилича по-малко на обяснение в любов, ала думите му все пак показваха, че изпитва топло чувство към нея.
— Ще трябва да си помисля за това.
— За кое?
— Дали ще се съблека, или не.
— Добре.
Ето още нещо, което харесваше у него. При цялото му перчене и празни заплахи, той можеше да различи важното от несъщественото и очевидно разбираше, че за това не бива да я притиска.
— Трябва да уредим още нещо.
Тя го погледна предпазливо и въздъхна.
— Харесвам колата си. Тя има характер.
— Същото важи и за много психопати, но не означава, че искаш някой от тях в къщата си. Ето какво ще направим…
— Кал, моля те, не се хаби да ми изнасяш една от властните си лекции, защото единственото, което ще постигнеш, е да ме накараш отново да те заключа навън. Помолих те да ми помогнеш да си намеря кола, ти отказа и аз го сторих сама. Колата остава. И изобщо няма да навреди на репутацията ти. Помисли малко. Когато хората ме видят да я карам, ще го сметнат за още едно доказателство, че съм недостойна да бъда твоя съпруга.