Той се прибра късно, след шест часа.
— Мммм — доволно изсумтя той и я целуна.
— Иде ми да те схрускам. Ще сядаме ли… По дяволите!
— Какво има?
— Забравих сладкиша.
Беше й казал да не приготвя десерт и обеща да донесе от сладкарница „Хорн енд Хардърт“ най-любимия си десерт, сладкиш с тиква.
— Иде ми да се ритна отзад — тюхкаше се той. — Минах покрай две такива сладкарници, не една, а две.
— Няма нищо — каза Розмари. — Ще ядем плодове със сирене. Това е най-хубавият десерт.
— Не. Най-хубавият десерт е сладкишът с тиква на „Хорн енд Хардърт“. Той влезе в банята да се измие, а тя пъхна във фурната тавичката с пълнени гъби и подправи салатата.
След няколко минути Гай се появи на кухненската врата като закопчаваше най-горното копче на синята си кадифена риза. Очите му блестяха и беше малко напрегнат. Така изглеждаше, когато за пръв път щяха да спят заедно и той знаеше, че това ще се случи. Розмари бе щастлива да го види в такова състояние.
— Твоят приятел папата днес обърка цялото движение — каза той.
— Успя ли да го видиш по телевизията? — попита тя. — Бяха направили фантастично предаване.
— Гледах една малка част у Алън — отвърна той. — Чашите във фризера ли са?
— Да. Речта му в ООН беше чудесна. Каза им „Никога вече война“.
— Дрън-дрън. Тия гъби изглеждат фантастично.
Седнаха във всекидневната на пълнени гъби и коктейли „Гибсън“3. Гай пъхна в камината смачкани вестници, подпалки и две парчета въглища.
— Сега да видим какво ще стане — промърмори той и запали вестниците с клечка кибрит. Пламъкът се изви високо и обхвана подпалките. От камината се заизвива черен дим над рамката и тръгна към тавана. „Олеле!“ извика Гай и започна слепешком да опипва вътрешността на камината. „Отиде новата боя!“ тюхкаше се Розмари. Накрая той успя да отвори комина на камината, пусна климатичната инсталация докрай и димът се разсея.
— Сигурен съм, че никой, ама абсолютно никой не е запалил камината си тази вечер — каза Гай.
Розмари коленичи с чаша в ръка и се загледа в съскащите, обхванати от пламъци въглища.
— Не е ли прекрасно? Иска ми се тази зима да е най-студената от сто години насам.
Гай пусна плоча на Ела Фицджералд с песни на Кол Портър.
Почти бяха преполовили филето, когато се позвъни на входната врата.
— Майната му! — изруга Гай, отметна салфетката и стана да отвори. Розмари напрегнато се заслуша.
Вратата се отвори и тя чу гласа на Мини „Здравей, Гай!“ и после нещо, което Розмари не успя да чуе. „О, не“ помисли си тя. „Не я пускай вътре, Гай. Не сега, не и тази вечер“. После чу гласа на Гай и отново този на Мини: „… в повече. Няма да можем да се справим двамата“. После пак Гай и пак Мини. Розмари въздъхна с облекчение. Изглежда тя нямаше намерение да влиза, слава Богу.
Чу затварянето на вратата и окачването на веригата (Добър знак!) и пускането на резето (Още по-добър знак!). Розмари изчака малко и Гай се появи на вратата с доволна усмивка, като криеше нещо зад гърба си.
— Кой казва, че не съществувала телепатия? — каза той и протегна напред ръце, във всяка от които държеше по една чашка. — Все пак мадам и мосю ще получат по нещичко за десерт. — Той постави едната чашка до винената чаша на Розмари, а другата — до своята. — Mousse au chocolat — обяви той — или шоколадова мишка4, както му вика Мини. Разбира се, при нейните кулинарни способности вътре може наистина да има мишка, така че яж внимателно.
— Но това е чудесно — засмя се Розмари. — Аз смятах да приготвя точно такъв десерт.
— Видя ли, че има телепатия? — каза Гай и наля още вино.
— Уплаших се, че ще щурмува вратата и ще остане цяла вечер — каза Розмари.
— Не — каза Гай. — Просто искаше да опитаме шоколадовата й мишка, „пунежи т’ва е идин ут нейнити спицялитети“.
— Изглежда вкусен.
— Нали?
Шоколадът в чашките беше извит като спирала. В тази на Гай беше поръсен със смлени орехи, а в тази на Розмари, украсен с половин бадем.
— Много мило от нейна страна, нали? — каза Розмари. — Не бива да й се подиграваме.
— Права си — съгласи се Гай. — Не бива.
Мусът беше чудесен, но имаше някакъв тебеширен привкус, който напомни на Розмари за черни дъски и началното училище. Гай го опита, но според него нямаше привкус, нито тебеширен, нито някакъв друг. Розмари остави лъжичката си след две хапки.