Ослепяването на Доналд Баумгарт.
Ако човек може да вярва в подобни неща.
Но тя не вярваше, не можеше да повярва.
И все пак така беше. Доналд Баумгарт беше ослепял само ден-два след онази събота. Гай си беше останал вкъщи, за да вдига телефона още след първия звън. В очакване да чуе новината.
Ослепяването на Доналд Баумгарт.
От нея бе тръгнало всичко: ролята в онази пиеса, хвалебствените рецензии, новата роля в театъра, предложенията за киното… Може би ролята на Гай в „Гринуич Вилидж“ щеше да бъде дадена на Доналд Баумгарт, ако той внезапно не бе ослепял само няколко дни след като Гай бе приет (може би) в сборището (може би) на магьосниците (може би).
В книгата пишеше, че съществуват заклинания, с които може да се отнеме зрението или слуха на врага. „Всички те са магьосници“. (Не и Гай!) Обединената духовна сила на цялото сборище, концентрираната мощ на злата воля на толкова хора бе способна да ослепи, оглуши, парализира и накрая да убие избраната жертва.
Да парализира и даже да убие.
— Хъч? — запита се високо тя, застанала неподвижно пред „Карнеги Хол“. Едно момиченце се загледа в нея и уплашено хвана майка си за ръката.
Онази нощ той беше чел книгата и я бе помолил да се срещнат на сутринта. За да й каже, че Роман е всъщност Стивън Маркато. Гай бе разбрал за уговорката им и бе излязъл. За какво? За сладолед? И бе позвънил на вратата на Мини и Роман. Дали не бяха свикали спешно групата? Обединената духовна сила… Но как са могли да знаят какво ще й каже Хъч? И тя самата не знаеше, само той.
Но да предположим, че „корените от танис“ изобщо не са „корени от танис“. Хъч не беше чувал за подобно растение, нали така? Може би те бяха онова нещо, което той бе подчертал в книгата „Дяволска плесен“ или каквото там беше. Той беше казал на Роман, че ще провери името в енциклопедията. Това не беше ли достатъчно да събуди подозренията на Роман? Точно така. И тогава Роман е взел едната ръкавица на Хъч, защото заклинания не могат да се правят без някоя вещ на жертвата! И после, когато Гай им е казал за срещата на другата сутрин, те са решили да не рискуват и са се заловили за работа.
Но не беше така. Роман не би могъл да вземе ръкавицата на Хъч. Тя го бе въвела в апартамента и после го беше изпратила до вратата. И двата пъти бе вървяла плътно до него.
Тогава Гай беше взел ръкавицата. Беше влязъл забързан още с грима от репетицията, което никога не му се беше случвало, и сам беше отишъл до дрешника. Сигурно Роман му се е обадил и е казал: „Този Хъч е у вас и е настроен подозрително към «корените от танис». Прибери се веднага и вземи нещо негово, за всеки случай!“ И Гай се бе подчинил. За да не би Доналд Баумгарт да възвърне зрението си.
Докато чакаше на светофара на Петдесет и пета улица, тя мушна чантата и пликовете под мишница, откачи верижката от врата си, измъкна амулета от деколтето си и го пусна заедно с верижката през решетката в канала.
Дотук с корените от танис. Или с Дяволската Плесен.
Беше толкова изплашена, че й идеше да се разплаче.
Защото знаеше какво им е обещал Гай в замяна на своя успех.
Бебето. За да използват кръвта му за своите ритуали.
Той изобщо не бе искал дете, преди Доналд Баумгарт да ослепее. Не му беше приятно, когато за пръв път го усети да мърда. Не обичаше да говори за него. Непрестанно беше зает и се държеше така, като че бебето изобщо не е негово.
Защото е знаел какво смятат да правят с него, когато той им го даде.
Когато се прибра у дома в хладния сенчест апартамент, тя се опита да си внуши, че предположенията й са налудничави. След четири дни ще родиш, идиотка такава. Може би даже по-рано. Затова си толкова напрегната и главата ти е пълна с разни щури мисли, че някой те преследва. И всичко това, заради няколко съвсем случайни съвпадения. Не съществуват истински магьосници. Не съществуват заклинания. Хъч умря от естествена смърт, макар че лекарите така и не разбраха причината. Същото се отнася и за слепотата на Доналд Баумгарт. И как, за Бога, Гай е могъл да вземе някоя от вещите на Доналд Баумгарт, за да му направят прословутата магия? Виждаш ли, загубено момиче? Цялата ти теория се разпада, щом се замислиш по-сериозно.
И все пак защо я беше излъгал за билетите?
Тя се съблече и си взе хладен душ. Завъртя се тромаво няколко пъти и после вдигна лице към силната струя, като се опитваше да мисли разумно и логично.
Сигурно имаше друга причина за лъжата му. Може би е висял цял ден в Клуба на актьорите и е получил билетите от някой от тайфата. Нямаше ли в такъв случай да й каже, че ги е получил от Доминик, вместо да й признае, че цял ден си е губил времето там?