Обади се секретарката му. Розмари каза името си и остави телефонния номер на будката.
— Моля ви, накарайте го да ми се обади веднага — каза тя. — Случаят е спешен. Обаждам се от телефонна будка.
— Добре — отвърна жената и затвори.
Розмари също затвори, но веднага пак вдигна слушалката и натисна с пръст кукичката. Тя залепи слушалката до ухото си, като че слуша, за да не дойде някой и да я помоли да освободи телефона. Бебето риташе и се движеше в нея. Цялата беше мокра от пот. „Бързо, моля ви, доктор Хил. Обадете ми се. Спасете ме.“
Всичките. Всичките без изключение. Всички заедно бяха срещу нея. Гай, доктор Сейпърстайн, Мини и Роман. Всички те бяха магьосници. Като в заглавието на книгата. Използваха я, за да им роди дете, което да използват и… „Не се притеснявай, Анди или Джени, готова съм да ги убия, но няма да им позволя да те докоснат!“
Телефонът звънна. Тя веднага дръпна пръста си от кукичката.
— Да?
— Мисис Удхаус? — Пак беше секретарката.
— Къде е доктор Хил? — нетърпеливо попита Розмари.
— Правилно ли съм записала името ви? — попита жената. — Розмари Удхаус ли се казвате?
— Да! — почти изкрещя тя.
— И сте пациентка на доктор Хил?
Тя набързо обясни за единствения преглед още през есента.
— Моля ви, много ви моля — извика тя. — Трябва да говоря с него! Много е важно! Моля ви се, кажете му да ми се обади.
— Добре — отвърна жената.
Розмари натисна отново кукичката и избърса челото си с опакото на ръката. „Моля ви, доктор Хил“. Открехна вратата да влезе малко въздух, но веднага пак я затвори, защото към будката се приближи някаква жена и зачака Розмари да освободи телефона.
— О, не знаех — каза Розмари в слушалката с пръст върху кукичката. — Нима? И какво каза той?
Потта се стичаше по гърба й и под мишниците. Бебето се търкаляше и преобръщаше в нея.
Сбърка, че използва този телефон, така близо до кабинета на Сейпърстайн. Трябваше да отиде до Медисън или до Лексингтън авеню.
— Но това е чудесно — каза тя в слушалката. — И какво друго каза?
Може би в този момент той бе излязъл да я търси и нямаше ли най-напред да провери в най-близката телефонна будка? Трябваше веднага да вземе такси и да се махне далеч от тук. Тя се обърна с гръб към улицата, от която той би дошъл, ако тръгнеше да я търси. Жената отвън се отдалечи, слава Богу.
По това време и Гай щеше да се прибере. Щеше да види, че куфара го няма и да се обади на доктор Сейпърстайн, като си мисли, че тя е в болницата. Скоро и двамата щяха да тръгнат да я търсят. Също и другите, семейство Уийс, семейство…
— Да? — веднага отвърна тя, още преди телефонът да престане да звъни.
— Мисис Удхаус?
Беше доктор Хил, докторът Спасител, Избавител, който приличаше на Килдеър, чудесният Хил.
— Благодаря ви — рече тя. — Благодаря ви, че ми се обадихте.
— Мислех, че сте заминали за Калифорния — каза той.
— Не — каза тя. — Отидох при друг лекар; наши приятели ме изпратиха при него, но той не е добър, доктор Хил. През цялото време ме лъжеше и ми даваше някакви съмнителни напитки и капсули. Бебето трябва да се роди във вторник… помните ли, вие ми казахте, на двайсет и осми юни?… Искам вие да помогнете при раждането му. Ще ви платя колкото кажете, все едно, ме съм идвала през цялото време.
— Мисис Удхаус…
— Моля ви, нека да говоря с вас — отчаяно каза тя, защото усети, ме той се готви да й откаже. — Нека ви разкажа как стоят нещата. Не мога дълго да остана на мястото, откъдето ви се обаждам. Съпругът ми и онзи лекар и хората, които ме пратиха при него, всички те участват в нещо като… като заговор. Зная, че ви звучи налудничаво, докторе, и сигурно си мислите: „Божичко, тая напълно е изперкала“, но аз говоря сериозно, докторе, кълна ви се във всичко свято, че не съм побъркана. Понякога наистина са възможни заговори срещу някого, нали?
— Да, предполагам, че е така — отвърна той.
— В случая заговорът е срещу мен и моето бебе — каза Розмари. — Ако ми позволите да дойда и да говоря с вас, всичко ще ви разкажа. Не ви моля да правите нищо нередно или необичайно. Единствено ви моля да ме запишете в болница и да помогнете в раждането на бебето ми.
— Елате в кабинета ми утре след… — започна той.
— Сега — твърдо каза тя. — Сега, веднага. Те ще ме търсят.
— Мисис Удхаус, — започна той — в момента не съм в кабинета си, а у дома. Не съм мигнал от вчера сутринта и…