Сладко заспал, мъничък и с розови бузки, Анди лежеше увит в меко черно одеяло, с малки черни ръкавички с един пръст, завързани с панделки около китките му. Косицата му беше оранжево-червена, необичайно гъста за бебе, сресана и мека като коприна. „Анди! О, Анди!“ Тя протегна ръка към него, без да изпуска ножа от другата. Устните му се нацупиха, той отвори очи и я погледна. Очите му бяха златистожълти, целите златистожълти, без бяло, без ириси; целите златистожълти с вертикални черни цепки вместо зеници.
Тя го гледаше.
Той също я гледаше със златистия си поглед, после се загледа в разлюляното, обърнато наопаки разпятие.
Тя се обърна към другите, които не откъсваха погледи от нея, и с ножа в ръка изпищя.
— Какво сте му направили на очите?
Те се размърдаха неспокойно и погледнаха към Роман.
— Той има очите на баща си — отвърна той.
Тя го погледна объркано, погледна и към Гай, който беше закрил с ръка очите си и после пак към Роман.
— Не разбирам за какво говориш — рече тя. — Очите на Гай са кафяви и са нормални! Какво сте му направили, маниаци такива?
Тя се отдалечи от кошчето, готова да ги убие.
— Сатаната е Негов Баща, а не Гай — каза Роман.
— Сатаната е Неговия Баща, който дойде тук от Преизподнята и създаде дете от смъртна жена! За да отмъсти за неправдите, сполетели верните Му последователи и причинени от поклонниците на Бога!
— Слава на Сатаната! — извика мистър Уийс.
— Сатаната е Неговия Баща, а името Му е Ейдриън! — извика Роман с горд и плътен глас. Сега целият се бе преобразил. Изглеждаше силен и уверен.
— Той ще сломи властта на силните и ще опустоши храмовете им! Той ще избави унижените и ще отмъсти за загиналите сред огън и мъчения!
— Слава на Ейдриън — извикаха всички. — Слава на Ейдриън. Слава на Сатаната. Слава на Ейдриън. Слава на Сатаната.
— Не — каза Розмари и поклати глава.
— Той избра теб измежду всички жени на света, Розмари — каза Мини. — От всички жени по целия свят Той избра теб. Той доведе теб и Гай в този апартамент, Той накара онази глупачка, как й беше името, Тери да загуби ума и дума от страх и затова се наложи да променим плановете си. Той нагласи всичко както трябва, защото искаше именно ти да станеш майка на единствения Му Син.
— Мощта Му е безмерна — каза Роман.
— Слава на Сатаната — извика Хелън Уийс.
— И властта Му ще трае вечно.
— Да зивее Сатаната — извика японецът.
Лора-Луис махна ръце от устата си. Гай се осмели да погледне Розмари.
— Не — каза тя — не. — И безсилно отпусна ножа.
— Не, невъзможно е. Не.
— Иди и виж ръчичките Му — каза Мини. — И крачетата.
— И опашчицата — рече Лора-Луис.
— И напъпилите рогца — добави Мини.
— О Господи — простена Розмари.
— Бог е мъртъв — каза Роман.
Розмари се обърна към кошчето, пусна ножа на пода и пак погледна към групата, която я наблюдаваше.
— О Божичко! — извика тя и закри лицето си с ръце. — Боже мой! — И вдигна нагоре юмруци и изпищя — О Господи! Господи! Господи!
— Бог е МЪРТЪВ! — прогърмя гласът на Роман.
— Бог е мъртъв, да живее Сатаната! Годината е Първа, лето сатанинско първо! Годината е Първа, с Господа е свършено! Година Първа, Ейдриън се роди!
— Да живее Сатаната! — извикаха всички. — Да живее Ейдриън! Да живее Ейдриън! Да живее Сатаната!
Тя отстъпи назад.
— Не, не. — Продължи да отстъпва, докато се озова между две от масите за бридж. Зад нея имаше стол. Тя се блъсна в него и седна, като продължаваше да ги гледа. — Не.
Мистър Фонтейн бързо излезе от стаята и забърза по коридора. Гай и мистър Уийс го последваха.
Мини се приближи към кошчето, наведе се с пъшкане, вдигна ножа и го отнесе в кухнята.
Лора-Луис също отиде до кошчето, залюля го и започна да прави смешни муцунки на бебето, като хвърляше ревниви погледи към Розмари. Черната тафта зашумоля, краката заскърцаха.
Розмари седеше на стола и се взираше пред себе си, без да вижда.
— Не — повтори тя.
Сънят. Сънят. Беше се оказал истина. Припомни си големите жълти очи, които беше видяла тогава.
— О, Господи — простена тя.
Роман се приближи към нея.
— Клер просто се преструва — рече той, — че много му е мъчно за Лиа. Не смятам, че страда особено. Всъщност никой не я обичаше. Тя беше ужасно стисната, както в емоционален, така и в материален смисъл. Защо не ни помогнеш, Розмари. Искам да бъдеш истинска майка на Ейдриън. А ние ще уредим нещо, за да избегнем наказанието за убийството на Лиа. Изобщо никой няма да разбере. Не е нужно да станеш като нас, щом не искаш. Просто бъди майка на своето бебе. — Той се наведе към нея и прошепна: Мини и Лора-Луис са прекалено възрастни. Не е редно.