— Но така човечеството се е придвижвало напред през цялата си история.
— Поправете се — в досегашната история. Но сега, когато постигнахме тази социална хармония, всяка промяна води до анархия.
Полковникът се изправя и започва нервно да крачи из кабинета си с ръце в джобовете.
— И аз не съм свършил, Бернардие. Аз те обвинявам в най-страшното — в нарушаване на Свещения закон за душевната сдържаност. Той беше извоюван от нашата Партия на равнодушието след всеотдайна парламентарна борба. Но ти плюеш на всичко! За теб покоят и затишието не значат нищо!
— Никога не съм нарушавал покоя, господин полковник — казва смирено Бернардие. — Живял съм в съгласие със законите и разпоредбите.
— Лъжеш, човече, лъжеш! Ти устройваш представления, на тях присъствуват хора. И какво гледат те? Любов, ревност, властолюбие, покъртителни сцени, убийства. Това гледат хората — буря от чувства, емоционални стихии. И къде отива тяхното спокойствие, гарантирано от Свещения закон за душевната сдържаност? Няма го! Вместо безмълвие и успокоение — раздиращи усещания. Че аз само за това мога да ви избеся всички!
— Без вълнения животът е блато, господин полковник. Усещанията правят човека различен от вещите. Даже тези роботи разбират магията на душевните трепети…
— В закона е писано черно на бяло — разрешават се психически натоварвания до два мегапсиха. На вашето жалко представленийце снощи сте натоварили Френк Уебстър с цели шест мегапсиха! Два часа след това той е умрял от разкъсване на сърдечните мускули.
— Уебстър ли? Пазачът?
— Той, той… Вече нищо не може да те спаси, Бернардие. Той просто е гръмнал от чувства. Шест мегапсиха — това е динозавърска доза. Дори отличник на курсовете по безчувственост не би издържал. Че аз само за това всичките един по един ще ви ликвидирам, докато станете на пихтия в ръчичките ми, докато и миризмицата ви не остане.
— Нямам вина, господин полковник, той сам пожела.
— Ще пожелае, разбира се, защото е пазач, необразован. Той още преди пет години отказа да влезе в курсовете по безчувственост, защото е непросветен и примитивен. Но това е друга работа — вие ще си отговаряте.
— Значи сме го развълнували? Значи нашето изкуство му е въздействувало? — почти радостно пита Бернардие. — Готов съм да отговарям, господин полковник. А теб, Уебстър, благославям. Ти спаси театъра! Някога човечеството ще издигне гранитен паметник на твоето просълзено лице, Уебстър. Поклон пред теб, който ще лежиш във величествения мемориал на жертвите на изкуството. И като символ на своето спасение човечеството, Уебстър — продължава своята тирада Бернардие, — над руините на душевната глухота ще издигне един великолепен мавзолей, в който ще постави твоето взривено от вълнение сърце!
— Вън! — крещи полковникът, ален от гняв. — Вън, клоуни и смешници, скитащи чучела, благородници в дрипи! Омръзнаха ми вашите надути изречения! Вън, бездомни лакеи на сърцата си! В най-мрачната килия!
И сега, като се спускаме по безкрайните стъпала, мога да продължа своя мислен разговор с теб, Принцесо. Докъде бях стигнал? Ах, да, до това, че цялата им философия е сбрана в изречението „Горко на победените“. Отколешна мисъл, символ-верую от антични времена. Победителят е слагал лавров венец, докато другият агонизирал върху сгурията на арената. Овации, влюбени момински погледи, златни монети, хвалебствени изречения в хрониките — всичко е за Него. И славата, и почестите, и безсмъртието. Другият е повален, неважен, жалък или мъртъв. Той е просто победен. Това е.
После се роди едно момче, което не можеше да побеждава. Може би защото беше слаб, крехък, деликатен, може би защото всички казваха, че не е син на баща си, може би просто защото не е искал да побеждава — не знам. Той пръв казва: чест на победените, блажени са слабите. Обръща всичко, за да намери прелест и в него. После тръгва по земите и покорява със слабостта си. Вярват му, защото е толкова лесно да го победиш, че не доставя удоволствие. Става симпатичен с кротостта си, с изумителната си благост и смирението, с което посреща плесниците.
Ще кажеш: това е легенда. Сигурно — такъв човек не би могло да има просто защото по условие е невъзможно да има. Нали ти казах, човеците са победители и им прилича да са победители.
А може и да не е легенда. Може така невероятно да са се стекли нещата, че да се е родил един по-различен, не е изключено. Все едно. Той решил да спаси хората от злобата и гордостта — така разказват. Затова направил от смирението философия, а покорството превърнал в начин на живот. Но не са ли думите му демагогия и притворство? Не е ли ексцентричност или заболяване на мозъка? Решили да проверят — онези, за които няма нищо по-сладко от победата. И той кротко приел екзекуцията на кръста. Не се възпротивил, не молил за спасение, не оплаквал съдбата си. Отишъл си, както живял и както проповядвал. Тогава те му повярвали.