Аз отвръщам на усмивката му.
— Може и да нямам докторска степен по история, но знам отговора на въпроса.
— Моля? Шегувате се, предполагам?
— Ни най-малко. Отговорът е Асаф Джах.
Прем Кумар се втрещява.
— Как… откъде знаете?
— Знам го, защото две години съм работил като гид в Тадж Махал.
Лицето на Прем Кумар добива пепелявосив цвят. За първи път на него се изписва страх.
— Вие… вие правите някаква магия — казва той и се втурва към продуцента. Двамата трескаво си шепнат. Прем Кумар маха с ръце към мен. После някой им донася една дебела книга и двамата се втренчват в нея. Минават десет минути. Публиката става неспокойна. Накрая водещият се връща на мястото си. Изражението му е безстрастно, но знам, че вътрешно се гърчи.
Светва надписът „Аплодисменти“, зазвучава музикалният сигнал.
— Дами и господа, преди рекламата зададох въпрос за името на бащата на Мумтаз Махал. Сигурен съм, че всички сте помислили, че това е бил последният въпрос, но грешите.
Публиката е смаяна. Аз съм поразен. Още един въпрос ли ще има? Въздухът се изпълва с напрежение. Прем Кумар продължава:
— Това не само че не беше последният въпрос, но изобщо и не беше въпрос. Просто записваме реклама за „Мумтаз Тий“, един от спонсорите на шоуто. По тази причина трябваше да включим такъв въпрос.
Зрителите шушукат помежду си. Чува се сподавен смях. Някой извиква:
— Успяхте да ни заблудите, господин Кумар!
Напрежението се разсейва. Отново светва надпис „Аплодисменти“.
Само аз не се усмихвам. Вече съм сигурен, че това шоу се ръководи от изпечени мошеници.
Появява се знакът „Аплодисменти“, започва музикалният сигнал. Прем Кумар говори на камерата:
— Дами и господа, сега ще задам въпрос номер дванадесет — последният въпрос за един милиард рупии, най-голямата награда на света. Помнете, че сме в кръг „Игра или плащане“, така че състезателят или печели, или губи всичко. Е, без повече суетня, господин Томас, последният въпрос е от света на… класическата музика! В коя тоналност е написана Соната №29 за пиано на Бетовен, Опус 106, известна още като „Хамерклавир“? А) Си бемол мажор, Б) Сол минор, В) Ми бемол мажор или Г) До минор? Внимателно помислете. Помнете, че стоите на исторически кръстопът. Това е най-важното решение в живота ви. Знам, че ви е нужно време да разсъждавате за отговора, затова ще направим кратка рекламна пауза. Дами и господа, непременно останете с нас.
Светва надписът „Аплодисменти“. Прем Кумар ме поглежда с лукава усмивка. Зрителите започват да си бъбрят.
Прем Кумар става.
— Отивам зад ъгъла. Ей сега ще се върна.
Аз също се изправям.
— Налага се да отида до тоалетната.
— Тогава елате с мен. Правилникът постановява състезателят да бъде придружаван навсякъде.
Намирам се в обляната от флуоресцентна светлина баня. Всичко е съвсем чисто. Плочките лъщят от белота. Огледалата са огромни. И няма никакви графити по стените.
Двамата с Прем Кумар сме сами. Той си свири с уста, докато уринира. После забелязва, че го гледам.
— Какво стоиш? Не ми казвай, че последният въпрос така те е затруднил, че си забравил как се пикае. — Отмята глава назад и се смее. — Колко лошо, че всичко трябваше да свърши така. Но без помощта ми отдавна да си изхвърчал, още на втория въпрос, само с хиляда рупии. Какво ще кажеш тогава да сключим сделка? Обещавам утре, като дойда в ресторанта, да ти оставя бакшиш от хиляда рупии. Повярвай ми, ще го направя. — И ми се усмихва покровителствено.
— Никаква услуга не си ми направил — отвръщам аз.
Прем Кумар остро ме поглежда.
— Какво искаш да кажеш?
— Че не съм в това шоу, за да печеля пари. Не, много съм далеч от тази мисъл. — И аз красноречиво поклащам глава. — Не, тук съм, за да си отмъстя.
Струята в писоара изведнъж секва. Прем Кумар си затваря ципа и ме поглежда косо.
— Да си отмъстиш ли? В какъв смисъл? На кого?
— На теб.
Правя крачка назад и вадя пистолет от колана си. Малък револвер, съвсем компактен, не по-голям от юмрука ми. Стисвам го здраво и го насочвам към него.
Кръвта се дръпва от лицето на Прем Кумар.
— Допускате грешка, господин Томас. Никога не сме се срещали — преминава отново на „вие“ той, почти шепнейки.
— О, не, ти допусна грешка. Срещнахме се веднъж, пред апартамента на Нилима Кумари. Ти излезе по сини дънки и бяла риза, с кървясали очи и немита коса. Носеше пачка банкноти, които беше изтръгнал от Нилима Кумари, и въртеше ключове за кола между пръстите си. Ти я съсипа. Но това не ти стигаше. Стори същото и с любимата ми Нита.