Миналия месец осигурих и освобождаването на Ладжванти от затвора и сега тя живее при мен в Мумбай. Миналата седмица се завърна от сватбата на сестра си Лакшми в Делхи, където тя се омъжи за високопоставен чиновник в индийската администрация. Семейството на жениха не искало зестра, но Ладжванти все пак изпрати сестра си с една „Тойота Корола“, тридесет и две инчов телевизор „Сони“, двадесет костюма „Реймонд“ и един килограм златни накити.
Салим получи ролята на седемнадесетгодишен студент, главен герой в комедия на режисьора Чимпу Дхаван, и сега е зает със снимки в студио Мехбууб. Мисли си, че продуцентът е мъж на име Мохамад Бхат, но всъщност съм аз.
Любовта на живота ми е с мен в Мумбай. Сега тя е моя законна съпруга, с истинска фамилия. Нита Мохамад Томас.
Двамата със Смита се разхождаме по Морската алея. Духа приятен ветрец, който от време на време донася пръски от гигантските вълни на океана, разбиващи се в скалите. Бавно-бавно ни следва униформеният шофьор с „Мерцедес Бенц“, пазейки почтителна дистанция. Отзад на „Мерцедеса“ има лепенка с надпис, гласящ: „Другата ми кола е Ферари“.
— Искам да те питам нещо — казвам аз на Смита.
— Давай.
— Онази вечер, когато ме спаси от полицейския участък, защо не ми каза веднага, че си Гудия?
— Защото исках да чуя историята ти и да разбера истината. Едва когато разказа собствената ми история, без да знаеш, че стоя пред теб, бях сигурна, че ми казваш истината, цялата истина и нищо друго, освен истината. Затова и в самото начало ти казах, че няма нужда да се кълнеш върху никакви книги. Аз ти бях свидетел, така, както ти на мен.
Аз кимам с разбиране.
— Може ли и аз да те питам нещо? — продължава Смита.
— Разбира се.
— Същата онази вечер, когато те заведох у дома, ти подхвърли монета. Защо?
— Не знаех дали да ти се доверя, затова заложих на монетата. Ези — щях да ти разкажа всичко, тура — щях да се сбогувам. Беше ези.
— Значи, ако се беше паднало тура, нямаше да ми разкажеш историята си?
— Нямаше да се падне тура.
— Толкова ли силно вярваш в късмета?
— Че какво общо има късметът? Ето, разгледай я. — Аз вадя монетата от джоба си и й я подавам.
Тя я поглежда и завърта между пръстите си. После пак я обръща.
— Ама тя… тя има ези и от двете страни!
— Именно. Това е щастливата ми монета. Но както казах, късметът няма нищо общо.
Вземам си обратно монетата и я хвърлям високо във въздуха. Тя проблясва в тюркоазното небе и пада в океана, потъвайки в безмерните му дълбини.
— Защо изхвърли щастливата си монета?
— Защото вече не ми е нужна. Щастието идва отвътре.