Ръцете на стареца също влизат в действие. Лакътят му се придвижва по общия подлакътник между седалките и ръката му се плъзва към тази на Салим, като едва го докосва. Салим почти не забелязва. Потънал е във филма, който достига до кулминацията си.
Ей сега ще се състои най-знаменитата сцена от филма. Онази, в която Арман Али издъхва, след като убива всички лоши. Ризата му е пропита с кръв. Цялото му тяло е в рани от куршуми. Панталоните му са покрити с прах и кал. Той се влачи по земята към майка си, която тъкмо се е появила на сцената.
Салим се облива в сълзи. Привежда се напред и трогателно казва: „Майко, надявам се, че бях добър син. Не плачи за мен. Помни, че да умреш с чест е по-добре, отколкото да живееш като страхливец“.
Главата на Арман лежи в скута на майка му. Имитира Салим: „Майко, надявам се, че бях добър син. Не плачи за мен. Помни, че да умреш с чест, е по-добре, отколкото да живееш като страхливец“. Майката също плаче, докато люлее кървящата глава на коленете си. От очите й капят сълзи, които се стичат по лицето на Арман. Той я хваща за ръката. Гърдите му потръпват в конвулсия.
И по моите колене капят сълзи. Виждам друга майка, която многократно целува бебето си по челото, а след това го оставя в коша с дрехи и оправя дрехите около него. В далечината се чуват сирени. Полицията идва късно, както обикновено. След като героят им е свършил цялата работа. Вече нищо не могат да направят за него.
Виждам, че ръката на стареца не се е спряла. Сега се намира в скута на Салим и кротко си седи там. Салим е тъй погълнат от гибелната сцена, че дори не е забелязал. Старецът се окуражава. Потърква ръка в дънките на Салим. Докато Арман поема последен дъх, мъжът увеличава натиска върху чатала на Салим и едва-що не го стисва.
Салим избухва.
— Ах, ти, мръсен кучи син! Гаден перверзник! Ще те убия! — изпищява той и зашлевява мъжа през лицето. Силно.
Мъжът бързо дръпва ръката си от скута на Салим и се опитва да стане от мястото си. Преди да успее да се надигне обаче, Салим го сграбчва. Не успява да хване мъжа за яката, но докопва брадата му. Но като дръпва, тя се отскубва и мъжът побягва със сподавен вик към изхода, който е само на пет-шест метра от нас.
В същия миг токът в киното угасва и се включва генераторът. Филмът спирали залата се осветява от аварийните лампи. Мъжът спира, изненадан, като елен пред фаровете на кола. Обръща се, несигурен какво да направи.
Също толкова внезапно отново пускат тока. Прекъсването трае само миг. Филмът тръгва на екрана, аварийните светлини изгасват. Мъжът се втурва покрай черните завеси към червената табелка „Изход“, тръшва вратата и изчезва.
В този краткотраен миг обаче двамата със Салим успяваме да зърнем едни лешниковозелени очи. Остър нос. Издадена брадичка.
По екрана започват да вървят надписите, а Салим държи в ръка сноп бели косми, миришещи на одеколон и лепило. Този път не вижда имената на всички, които са имали нещо общо с този филм. Той плаче.
Арман Али, героят му, е мъртъв.
Смита ме гледа недоверчиво.
— Кога точно се случи това?
— Преди около шест години. Когато двамата със Салим живеехме в един чаул в Гхаткопар.
— Осъзнаваш ли какво ми казваш?
— В смисъл?
— Че ако този случай добие публичност, може да погуби Арман Али и да сложи край на филмовата му кариера. Разбира се, това може да стане само ако ми казваш истината.
— Значи все още не ми вярваш?
— Не съм казала такова нещо.
— Виждам съмнението в очите ти. Ако не ми вярваш, правиш го на своя собствена отговорност. Но не можеш да пренебрегнеш доказателствата на това DVD. Искаш ли да видим първия въпрос?
Смита кимва с глава и натиска „Старт“ на дистанционното управление.
Светлините в студиото са притъмнени. Почти не виждам публиката, насядала в кръг около мен. Залата се осветява само от един прожектор в средата, където аз седя в кожено кресло срещу Прем Кумар. Разделя ни маса във формата на полумесец. Пред мен стои огромен екран, на който ще излизат въпросите. Светва табела, на която пише „Тишина“.
— Камери, три, две, едно, в ефир сте.
Чува се началният звуков сигнал и залата се изпълва с кънтящия глас на Прем Кумар.
— Ето ни отново, готови да видим кой ще напише днес историята, като спечели най-голямата награда, предлагана някога на тази планета. Да, дами и господа, готови сме да разберем „Кой ще спечели един милиард?“.