Сестрите от „Света Богородица“ имали агенция за сираци и осиновяване, и ме оставили там за осиновяване заедно с други бебета сирачета. Взели всички бебета, но за мен не дошъл никой. Бъдещи майки и бащи идвали да ме видят и се споглеждали. Поклащали глави в знак на неодобрение и минавали към следващата люлка. Не знам защо. Може да съм бил твърде тъмен. Или много грозен. А може би твърде много съм плачел от колики. Сигурно не съм имал ангелска усмивка или съм гъргорел прекалено много. Останал съм си две години в сиропиталището. Колкото и да е странно, сестрите така и не ми дали име. Наричали ме просто Бебето — бебето, което никой не искал.
Най-сетне ме осиновили госпожа Филомена Томас и съпругът й Доминик Томас. Преди живеели в Нагеркойл в щата Тамил Наду, но се преместили в Делхи. Госпожа Томас работела като чистачка в църквата „Свети Йосиф“, а съпругът й — като градинар. И двамата били прехвърлили четирийсетте и нямали деца, затова отец Тимъти Франсис, енорийският свещеник, ги подтиквал да запълнят тази празнота в живота си. Даже ги насочил към сиропиталището на „Света Богородица“. Господин Томас сигурно ме е погледнал и веднага е минал към следващото бебе, но госпожа Филомена Томас ме избрала в мига, в който ме видяла. Бил съм идеалното дете за нейната тъмна кожа!
Семейство Томас прекарали два месеца в подготвяне на документите за осиновяването ми, но само три дни, след като ме взели у тях, още преди да успеят да ме кръстят, господин Томас открил, че празнотата в живота на жена му вече е била запълнена. Не от мен, а от един мюсюлмански господин, на име Мастан Шейх, шивачът на местните дами, специализирал се в късите поли. Госпожа Филомена Томас зарязала стария си съпруг и новоосиновеното си бебе и избягала с шивача, в Бхопал, както се говори. Местонахождението й и до днес е неизвестно.
Като открил това, господин Томас изпаднал в яростен гняв. Отнесъл ме с все люлката до дома на свещеника и ме хвърлил там. „Отче, това бебе е коренът на всички неприятности в живота ми. Ти ме накара да го осиновя, сега ти решавай какво ще правиш с него“. И преди отец Тимъти да успее да каже „Амин“, Доминик Томас си излязъл от църквата. За последно го видели да си купува билет за влака за Бхопал с пистолет в ръка. И така, волю-неволю, съм станал отговорност на отец Тимъти. Дал ми храна, дал ми подслон, че и име: Джоузеф Майкъл Томас. Нямало церемония по кръщаването. Никой не ми потопил главата във вода. Никой не ме пръскал със светена вода. Никой не ме повил с бяла кърпа. Никой не запалил свещичка. Но съм станал Джоузеф Майкъл Томас. За шест дни.
На седмия се появили двама мъже и поискали да се срещнат с отец Тимъти. Единият бил пълен и носел курта19, а другият — слаб, брадат мъж с шервани20.
— Ние сме от Комитета по вероизповеданията — казал дебелият, — аз съм Джагдиш Шарма, а това е господин Инаят Хидаятулах. Трябваше да присъства и третият член на Управителния съвет, господин Харвиндер Сингх, който представлява сикхите21, но за съжаление, делата му го задържаха в Гурудвара. Ще минем направо на въпроса. Чухме, отче, че сте дали подслон на малко сираче.
— Да, осиновителите на бедното момче изчезнаха и го оставиха на моите грижи — обяснил отец Тимъти, който продължавал да не разбира каква е причината за това неочаквано посещение.
— Какво име дадохте на момчето?
— Джоузеф Майкъл Томас.
— Това не е ли християнско име?
— Да, но…
— Откъде знаете, че родителите му са били християни?
— Е, не знам.
— Защо тогава сте му дали християнско име?
— Ами трябваше да го кръстя по някакъв начин. Какво му е на Джоузеф Майкъл Томас?
— Какво ли не. Не знаете ли, отче, колко силно е по тези места движението против насилственото покръстване? Няколко църкви бяха подпалени от разярени тълпи, подбудени да вярват, че там са ставали масови покръствания в християнската вяра.
— Ама тук не става дума за покръстване.
— Вижте, отче, знаем, че не сте имали подмолни мотиви. Обаче се носи слух, че сте покръстили в християнството момче-индуист.
— Откъде знаете, че е индуист?
— Това няма значение за лумпените, които планират утре да нападнат църквата. Затова и дойдохме — да ви помогнем. Да охладим страстите.
— И какво предлагате да направя?
— Да смените името на момчето.