След като се примирих, че нямам биологична връзка с отец Тимъти и че живея в църквата само благодарение на великодушието му, реших да му се издължа, поне отчасти. Започнах да изпълнявам дребни задачки, като например, да нося дрехите от коша за пране до пералнята. Седях пред машината, гледах как се върти барабанът и се чудех как дрехите излизат толкова вълшебно чисти. Веднъж пуснах и няколко прашни книги в пералнята. Миех чиниите в кухнята. Чупех фин порцелан. Режех зеленчуци. Веднъж почти си отрязах пръста.
Отец Тимъти ме представяше на много от своите енориаши. Запознах се със старата госпожа Бенедикт, която религиозно идваше всеки ден на служба, в дъжд и пек, докато един ден не се подхлъзна на паважа и не умря от пневмония. Бях на сватбата на Джесика, която плака тъй много, когато баща й получи инфаркт. Веднъж ме заведоха на чай в дома на полковник Уо, австралийското военно аташе в Делхи, който говореше на отец Тимъти сякаш на друг език. Ходих за риба с господин Лорънс, който не хвана нищо, но после купи една огромна пъстърва от рибния пазар, за да измами жена си.
Всички хора, с които се срещах, само хвалеха отец Тимъти. Казваха, че бил най-добрият свещеник, който тази епархия някога е имала. Виждах как утешава опечалените, как се грижи за болните, дава пари на нуждаещите се и споделя залъка си даже с прокажените. Имаше усмивка за всеки член на енорията, лек за всеки проблем и цитат от Библията за всеки случай — раждане, кръщене, първо причастие, венчавка или смърт.
Неделя е и църквата е пълна с хора, събрали се за службата. Но днес отец Тимъти не стои сам на амвона. С него има и друг човек, който също носи расо и бяла якичка. Изглежда повече като боксьор, отколкото като свещеник. Отец Тимъти го представя: „За нас е голямо удоволствие да приветстваме с добре дошъл отец Джон Литъл, който се присъедини към църквата «Свети Йосиф» като помощник-свещеник. Както виждате, отец Джон е много по-млад от мен и макар да е бил ръкоположен само преди три години, има голям опит. Сигурен съм, че той ще успее да установи много по-близък контакт с младите ни богомолци, които, както добре знаем, зад гърба ми ме наричат «дъртия чичко».“ Паството се смее.
Същата вечер отец Тимъти кани отец Джон на вечеря. Очаква се Джоузеф да им сервира, но в желанието си да впечатля отец Тимъти, аз вземам тежкия супник от кухнята и тръгвам с несигурни стъпки към масата. Както може да се очаква от едно необучено седемгодишно момче — вместо да оставя супника на масата, аз го разливам върху отец Джон. Той припряно става и първите думи на устата му са „По дяволите!“. Отец Тимъти повдига вежди, но нищо не казва.
Три дни по-късно отец Тимъти заминава за Англия, оставяйки църквата си и мен в ръцете на отец Джон. Срещам го два дни по-късно, докато слиза по стъпалата на църквата.
— Добър вечер, отче — поздравявам аз учтиво.
Отец Джон ме поглежда с отвращение.
— Ти си онзи малоумен сирак, дето онзи ден ме заля със супа! Внимавай как ще се държиш, докато отец Тимъти отсъства. Ще те наблюдавам.
Джоузеф ме праща с чаша мляко в стаята на отец Джон. Той гледа филм по телевизията. Кани ме да вляза.
— Заповядай, Томас. Искаш ли да гледаме заедно този филм?
Поглеждам телевизора — английски филм, изглежда, за свещеници, защото виждам един свещеник в черно расо, който разговаря с друг свещеник в бяло расо. Чувствам облекчение, че отец Джон обича да гледа добри, религиозни филми. От следващата сцена обаче ме побиват тръпки, защото тя показва малко момиче, приблизително на моя възраст, седнало на едно легло. Не изглежда обикновено момиче, защото има странно изражение и очите й шарят навсякъде из стаята. Свещеникът в черното расо влиза в стаята с кръст в ръка. Насочва го към нея и тя започва да говори най-мръсните думи, които някога съм чувал, при това с дрезгавия глас на възрастен мъж. Запушвам уши с пръсти, защото отец Тимъти ме е научил да не слушам такъв език. Изведнъж тя спира да говори. Започва да се смее, като луда. Отваря уста и започва да се излива ужасна, лигава зелена бълвоч, като фонтан от градински маркуч, която залива свещеника. Не мога повече да гледам и хуквам към стаята си. Чувам отец Джон да скимти от смях. „Върни се, малоумен сирак такъв, това е само филм“, крещи той.