Тази нощ сънувам кошмари.
Три дни по-късно излизам на пазар с Джоузеф. Купуваме месо, яйца, зеленчуци и брашно. Късно вечерта, на връщане към църквата, чувам ръмжене от мотор зад гърба си. Преди да успея да се обърна, мотоциклетистът ни напада. Удря ме по главата и изкрещява, отдалечавайки се в облак прах. Успявам да зърна само гърба му. Прилича на едър мъж, с кожено яке и тесни черни панталони, а зад него седи още един мъж в подобно облекло. Чудя се кой е мотоциклетистът и защо ме удари. Не ми хрумва, че може да е отец Джон. В края на краищата, нали съм само един малоумен сирак.
Седмица по-късно трябва да занеса пощата на отец Джон, но той се къпе. „Остави я на масата“, крещи той от банята. Тъкмо се каня да изляза от стаята, когато виждам нещо да стърчи изпод дюшека му. Вглеждам се отблизо. Списание. Измъквам го. Откривам, че под дюшека има цяла купчина. Не са много дебели, но с хубави, лъскави корици. Имат странни заглавия като „Гей парад“, „Аут“ и „Гей сила“. Мъжете на корицата обаче не изглеждат особено весели и щастливи.23 Всичките са голи и космати. Бързо мушвам списанията обратно под дюшека. Точно преди да изляза, отец Джон се показва от банята. Има кърпа около кръста. Гърдите му обаче са покрити със странни рисунки от черно мастило, а по ръцете си има змии.
— Какво правиш тук? — смъмря ме той. — Разкарай се!
Защо отец Джон има такива странни неща по тялото си и държи подобни списания под леглото си, аз не знам. Нали съм само малоумен сирак.
Често виждам нощем в църквата да влизат странни на вид младежи, които отиват в стаята на отец Джон. И при отец Тимъти по всяко време идват посетители, но те не пристигат на мотори, облечени в кожени якета и с дебели метални вериги по вратовете си. Решавам да проследя един от странните посетители до стаята на отец Джон. Той почуква и влиза, а отец Джон затваря вратата. Надничам през ключалката. Знам, че правя нещо много лошо, но любопитството ме убива. През ключалката виждам как отец Джон и младият мъж с кожените дрехи седят на леглото. Отец Джон отваря чекмеджето и вади пластмасова кутийка с някакъв прах вътре. Изсипва част от праха на тънка ивица върху опакото на ръката си. После изсипва още върху лявата ръка на приятеля си. И двамата снишават лица към праха и дълбоко го вдишват. Белият прах като че ли изчезва в носовете им. Отец Джон се смее, също като лудото момиче от филма. Приятелят му казва:
— Добра стока, човече! Доста добра като за свещеник. А ти как изобщо се озова в църквата?
Отец Джон пак се разхилва.
— Харесаха ми дрехите — казва той и става от леглото, като протяга ръка към приятеля си. — Ела. — Аз бързо се махам.
Защо отец Джон пъха талк в носа си, аз не знам. Ама нали съм само един малоумен сирак.
Отец Тимъти най-после се връща от пътуването си до Англия и аз много се радвам да го видя. Сигурен съм, че е чул доста оплаквания от отец Джон, защото само два дни след завръщането му в кабинета му избухва спор между двамата. Отец Джон изхвърча от стаята, пуфтейки.
Великден отминава. Всички яйца са изядени. А госпожа Гонзалес, прислужницата, се подхилва.
— Какво става, госпожо Гонзалес? — питам аз.
— Не знаеш ли? — прошепва тя съзаклятнически. — Джоузеф хванал отец Джон в църквата с друг мъж. Ама не казвай на никого и ни гък на отец Тимъти, че ще настане ад.
Не разбирам. Какво лошо има в това отец Джон да е с друг мъж в църквата? Отец Тимъти постоянно е с други мъже в църквата. Например, докато ги изповядва.
Днес за първи път и аз влизам в кабинката за изповед.
— Кажи, синко, какво идваш да споделиш? — пита отец Тимъти.
— Аз съм, отче.
Отец Тимъти направо подскача от стола.
— Какво правиш тук, Томас? Не съм ли ти казвал, че това не е шега?
— Идвам да се изповядам, отче. Съгреших.
— Наистина ли? — омеква отец Тимъти. — Какво си сторил?
— Надникнах през ключалката в стаята на отец Джон. И видях някои неща без негово разрешение.
— Няма нищо, синко. Не мисля, че искам да чувам.
— Не, трябва, отче — настоявам аз и му разказвам за списанията под дюшека, за рисунките по тялото му, за облечените в кожа среднощни гости и за талка, който вдишваха.