— Пак ли? — изграчва Годбол. — Вие сте му адвокат?
— Да. И това, което правите на моя клиент, е съвършено незаконно и неприемливо. Искам незабавно прекратяване на това отношение. Той си запазва правото да ви съди по член 330 и 331 от Индийския наказателен кодекс. Настоявам да ми покажете документите за неговото задържане. Не виждам никакъв първоначален доклад. Не са били описани основанията за ареста, както се изисква по член 22 от Конституцията, освен това нарушавате и параграф 50 от Закона за криминалното преследване. И ако не ми представите заповедта за задържане, аз ще отведа клиента си от участъка, за да му осигуря лична консултация.
Годбол успява да каже само:
— Ъъ… хм… ще трябва да говоря с… с комисаря. Моля, почакайте. — Той поглежда жената с безпомощно изражение, поклаща глава и се изнизва от стаята.
Впечатлен съм. Не знаех, че адвокатите имат такава власт над полицията. Хранителната верига трябва да бъде преразгледана.
Не знам кога се е върнал Годбол в стаята, какво е казал на адвокатката и какво му е отвърнала тя, защото изгубих съзнание. От болка и от глад и… от щастие.
Седя на кожен диван, с чаша горещ чай в ръце, от който се издига пара. Четвъртитото бюро е отрупано с бумаги. Отгоре има стъклено преспапие и червена настолна лампа. Стените на стаята са боядисани в розово. Лавиците са отрупани с дебели черни книги със златни букви отстрани. На стените има окачени сертификати и дипломи в рамки. В единия ъгъл има саксия с лунария.
Смита се връща с чиния и чаша в ръце. Помирисвам храната.
— Знам, че сигурно сте гладен, затова донесох малко чапати9, зеленчуци и кока-кола. Само това имах в хладилника.
Улавям я за ръката. Тя е топла и влажна.
— Благодаря ви — казвам. Все още не знам как се е озовала в полицейския участък, нито пък защо. Каза ми само, че е прочела във вестника за ареста ми и е дошла възможно най-бързо. Сега съм в дома й в Бандра. Няма да я питам кога и защо ме е довела тук. Човек не задава въпроси за чудесата.
Започвам да ям. Изяждам всички чапати. Омитам зеленчуците. Изгълтвам колата. Ям така, че очите ми да изскочат.
Късна вечер е. Хапнал съм и съм поспал. Смита още е с мен, но сега съм в спалнята й, седнал на голямо легло със синя кувертюра. Спалнята й е различна от тази на предишната ми работодателка, филмовата звезда Нилима Кумари. Вместо огромни огледала, награди и статуетки, по лавиците има книги и голям кафяв плюшен мечок със стъклени очи. Но също като Нилима, и тя има телевизор „Сони“ и даже DVD плейър.
Смита седи до мен на ръба на леглото и държи диск в ръцете си.
— Виж, успях да се сдобия със запис на шоуто. Сега можем да го прегледаме внимателно. Искам да ми обясниш как точно успя да отговориш на всички въпроси. И да ми кажеш истината.
— Истината?
— Дори наистина да си измамил, моя работа е да те защитавам. Нищо от това, което ми кажеш, не може да се използва срещу теб в съда.
В ума ми се прокрадват първите съмнения. Дали тази жена не е твърде добра, за да е истинска? Дали не е пратена от плешивия Джонсън, за да измъкне уличаващи истини от мен? Мога ли да й се доверя?
Време е да взема решение. Вадя късметлийската си монета от една рупия10. Ези — ще й сътруднича. Тура — няма. Подхвърлям монетата. Ези.
— Познавате ли Алберт Фернандес? — питам я.
— Не. Кой е той?
— Притежава нелегална фабрика в Дхарави, която произвежда каишки за часовници.
— И?
— Играе матка.
— Матка ли?
— Незаконна хазартна игра на карти.
— Ясно.
— Та Алберт Фернандес играе матка и миналия четвъртък направи невероятна игра.
— Какво стана?
— Изкара петнадесет печеливши ръце подред. Можете ли да повярвате? Петнадесет подред. Спечели петдесет хиляди рупии за една вечер.
— Е? Още не мога да схвана връзката.
— Не разбирате ли? Провървя му на карти. На мен ми провървя в играта.
— Искате да кажете, че просто сте отгатнали отговорите и сте отговорили правилно на дванадесет от общо дванадесет въпроса само с помощта на късмета си?
— Не. Не отгатнах отговорите. Знаех ги.
— Знаели сте отговорите?
— Да. На всички въпроси.
— Тогава защо казвате, че ви е провървяло?
— А не беше ли късмет да се паднат въпроси, на които знам отговорите?
Изражението на пълно неверие на лицето на Смита бе красноречиво. Повече не издържам. Избухвам от тъга и гняв:
10
Основната парична единица в Индия. 1 рупия = 16 анна = 64 пайса. Около 50 рупии се равняват на един долар. — Бел.прев.