— Знам какво си мислите. И вие, като Годбол, се чудите какво съм правил на това шоу. И вие, като Годбол, вярвате, че ме бива само да сервирам пържено пиле и уиски в ресторанта. Че ми е съдено да живея като куче и да умра като муха. Нали?
— Не, Рам — тя ме улавя за ръката. — Никога не бих повярвала това. Но ти трябва да разбереш. Ако ще ти помагам, трябва да знам как си спечелил този милиард. И си признавам, че ми е трудно да разбера. Боже, дори аз не мога да отговоря и на половината от тези въпроси.
— Е, госпожо, и ние, бедните, също можем да задаваме въпроси и да настояваме за отговори. И се обзалагам, че ако ние направим викторина, богатите няма да могат да отговорят на ни един въпрос. Не знам каква е валутата на Франция, но мога да ви кажа колко пари дължи Шалини Тай на кварталния лихвар. Не знам кой е бил първият човек на Луната, но знам кой пръв е произвел нелегални DVD-та в Дхарави. Вие можете ли да отговорите на тези въпроси в моята викторина?
— Виж, Рам, не се пали. Не искам да те обидя. Наистина ми се ще да ти помогна. Но ако не си измамил, трябва да знам как така си знаел отговорите.
— Не мога да обясня.
— Защо?
— Вие обръщате ли внимание как дишате? Не. Просто знаете, че дишате. Не съм ходил на училище. Не съм чел книги. Но ви казвам, че знаех тези отговори.
— Значи трябва да опозная целия ти живот, за да разбера откъде са се взели отговорите ти?
— Може би да.
Смита кимва.
— Струва ми се, че това е ключът. В края на краищата, една викторина не е толкова въпрос на познания, колкото изпитание за паметта. — Тя оправя синята си дупатта и ме поглежда в очите. — Искам да чуя спомените ти. Можеш ли да започнеш отначало?
— Искате да кажете, от годината, в която съм роден? Година номер едно?
— Не. От въпрос номер едно. Но преди да започнем, обещай ми, Рам Мохамад Томас, че ще ми казваш истината.
— Както казват във филмите, „Истината, цялата истина и нищо друго, освен истината“?
— Именно.
Поемам си дълбоко дъх.
— Обещавам. Но върху какво да се закълна? Гита11, Коранът, Библията — всичко ще свърши работа.
— Няма нужда от книга. Аз съм ти свидетел. Точно както ти на мен.
Смита вади лъскавия диск от обложката му и го пъха в DVD-то.
Смъртта на един герой
1 000
Отеква третият звънец. Пурпурната кадифена завеса ей сега ще се вдигне. Светлините постепенно отслабват, докато накрая в тъмната зала като въглен остава да свети само червената табелка „Изход“. Продавачите на пуканки и студени напитки започват да си излизат. Двамата със Салим заемаме местата си.
Първото, което трябва да знаете за Салим, е, че той е най-добрият ми приятел. Второто е, че е луд по индийски филми. Ама не всякакви индийски филми. Само такива с Арман Али.
Казват, че първо бил Амитабх Баччан. След това — Шахрукх Хан. Сега е Арман Али. Истинският екшън — герой. Индийският гръцки бог. Любимецът на милиони.
Салим обича Арман. По-точно, боготвори го. Малката му стаичка в чаула12 е като светилище. Цялата е облепена с плакати, изобразяващи героя в най-различни пози. Арман с кожено яке, Арман на мотоциклет. Арман с разсъблечена риза, с голи космати гърди. Арман с пистолет. Арман на кон. Арман в басейн, заобиколен от красавици.
Седим на места А21 и А22 на първия ред на първи балкон в Кралския кинотеатър в Бандра. Всъщност не би трябвало да сме тук. На билетите в предния ми джоб не пише „Първи балкон, ред 150“. Вместо това пише: „Партер, ред 25“. Разпоредителят беше в добро настроение и ни направи услуга. Каза ни да се качим и да се наслаждаваме на балкона, понеже ложите са празни. Целият балкон бе почти пуст. С изключение на двама ни със Салим, пред нас седяха не повече от двайсетина души.
Когато ходим на кино със Салим, обикновено сядаме в партера. Така можем да подвикваме и подсвиркваме. Салим е убеден, че колкото по-близо седи до екрана, толкова по-близо е и до действието. Казва, че може да се наведе напред и почти да докосне Арман. Може да преброи вените по бицепсите на Арман, да види бялото на лешниковозелените очи на Арман, леко наболата му брада, малката черна бенка на острия му нос.
Аз не съм кой знае какъв почитател на Арман Али. Струва ми се, че играе по един и същ начин във всички филми. Но и аз обичам да седя в партера, възможно най-близо до грамадния екран. Оттам гърдите на героинята изглеждат по-пищни.
Завесата се вдига и екранът проблясва. Първо са рекламите. Четири, платени от частни компании, и една — от правителството. Казват ни как да сме отличници и шампиони по крикет, като закусваме с „Корн Флейкс“. Как да караме бързи коли и да сваляме страхотни момичета, като ползваме одеколон „Олд спайс“. (Това е парфюмът, който използва Арман, обяснява Салим.) Как да получим повишение и да имаме светещи бели дрехи с помощта на сапун „Рома“. Как да живеем като царе, като пием уиски „Ред енд Уайт“. И как да умрем от рак на белите дробове, като пушим цигари.
11
Бхагавад гита, известна и като Гита, е санскритска поема, част от индийския епос Махабхарата. — Бел.ред.
12
Четири или пететажни сгради в бедняшки квартали, предлагащи евтини квартири, състоящи се обикновено от една стая или стая и кухня. — Бел.ред.