Выбрать главу

Ето това вече наричам трагедия.

Смита изпуска дълга въздишка.

— Нищо чудно, че филмовите звезди са толкова невротични! Знаеш ли, и аз съм гледала „Мумтаз Махал“ и винаги съм искала да разбера загадката на тази златна гривна. Чудя се какво ли е казала Нилима Кумари на крадеца.

— За съжаление, това ще си остане тайна. Сега само за Нилима Кумари ли ще си говорим, или да ви кажа какво стана на шоуто?

Смита неохотно натиска „Старт“.

В студиото кипи трескава подготовка. Намираме се по средата на дългата пауза. Продуцентът на шоуто, висок мъж с дълга коса като на жена — или рок звезда — е зает да се съвещава с Прем Кумар в един ъгъл. След като си тръгва, Прем Кумар ми махва да отида при него.

— Вижте, господин Томас — казва ми той, — справяте се фантастично. Вече имате един милион рупии. Кажете, какво мислите да правите сега?

— Какво имате предвид?

— Дали ще се откажете, или ще играете за наградата от един милиард? Не забравяйте, че сега можете да изберете „Игра или плащане“.

— Тогава сигурно ще се откажа. Дотук имах късмет, но той може и да е свършил.

— Това ще бъде много жалко, господин Томас. Смятаме, че ако продължите да играете и спечелите шоуто, можете да се превърнете в най-големия образец за подражание на младежта в страната. Затова ние, от „Кой ще спечели един милиард“, решихме да улесним победата ви. Помните ли как ви помогнах с втория въпрос? Ако не бях сменил въпроса, щяхте да си тръгнете без пукната рупия в джоба. Искам да направя същото и със следващите три въпроса. Обещавам ви, че ако се съгласите да играете, ще ви помогнем да спечелите, защото това искаме. Това ще бъде най-хубавото нещо, случвало се в нашето шоу.

— Какви въпроси сте намислили?

— Всъщност няма значение, защото тайно ще ви казваме отговорите предварително. Щом ми повярвахте за въпрос номер две, съм сигурен, че можете да ми се доверите и за въпроси номер десет, единайсет и дванайсет. Разбрахме ли се?

— Е, след като ми гарантирате победа, трудно бих могъл да ви откажа. Какъв е следващият въпрос?

— Отлично — Прем Кумар плясва с ръце и повиква продуцента. — Били, господин Томас се съгласи да продължи при „Игра или плащане“. — После се обръща към мен и прошепва. — Добре, да ви кажа за следващия въпрос. Ще ви попитам: „Каква е дължината на «Палк Стрейт» от Индия до Шри Ланка?“ Възможностите ви за избор ще бъдат: А) 64 км, Б) 94 км, В) 137 км или Г) 209 км. Верният отговор ще бъде В) 137 км. Разбрахте ли?

— Да. Но как да съм сигурен, че това е правилният отговор?

— О, не ни ли вярвате, господин Томас? Е, не ви виня. Все пак говорим за един милиард рупии. Затова ще ви докажа. Ето, погледнете в тази книга. Сигурен съм, че познаваш, цифрите. — Той вади бележник, в който има купища въпроси и отговори. Посочва ми един — същият, който ми зададе. И отговорът е същият — 137 км.

— Сега доволен ли сте, че няма да ви измамя?

Аз кимвам.

— Добре тогава. Връщайте се на мястото си, а след секунда идвам и аз.

Започва музикалният сигнал и светва знакът „Аплодисменти“. Прем Кумар се обръща към публиката.

— Дами и господа, намираме се на исторически кръстопът в шоуто. Имаме състезател, който достигна магическата сума от един милион рупии. Сега той трябва да реши дали ще продължи да се състезава за голямата награда, или ще се оттегли от играта. Настъпи моментът на истината, господин Томас. Какво е вашето решение? Ще играете, за да спечелите, или ще се откажете? Помнете обаче, че ако играете рискувате да изгубите всичко, което сте спечелили досега. Какво ще кажете? — и насърчително ми се усмихва.

— Ще играя — казвам меко аз.

— Моля? Бихте ли го повторили по-високо?

— Ще играя — повтарям аз силно и уверено.

В публиката се чуват ахкания. Някой казва „О, боже!“, друг „Какъв идиот!“

— Това вашето финално, окончателно решение ли е?

— Да — потвърждавам аз.

— В такъв случай ние творим история, дами и господа — ликува Прем Кумар. — Имаме състезател, който е готов да рискува всичко. Преди също имахме един такъв, който рискува всичко… и загуби. Днес ще видим дали господин Томас може да твори история и да спечели най-голямата награда в историята. Добре, значи сме готови за последните три въпроса в „Игра или плащане“. Моля ви силно да го аплодирате.