Чува се барабанно кресчендо. На екрана светва „Игра или плащане“. Публиката става на крака и въодушевено ръкопляска. След като музиката стихва, Прем Кумар се обръща към мен.
— Добре, господин Томас, натрупахте един милион рупии и стигнахте до кръга на внезапната смърт, който ние наричаме „Игра или плащане“. Или ще спечелите един милиард, или ще изгубите всичко. И така, идва ред на въпрос номер десет за десет милиона — да, десет милиона рупии. Ето го и него. През коя година Нилима Кумари, Кралицата на трагедията, спечели Националната награда…
— Но това не е въпро…
— Моля ви, господин Томас, не ме прекъсвайте по средата на въпроса. Нека довърша — казва той строго. — Както вече казах, през коя година Нилима Кумари, Кралицата на трагедията, спечели Националната награда: А) 1984, Б) 1988, В) 1986 или Г) 1985?
Аз впервам яростен поглед в Прем Кумар. Той мазно и самодоволно се усмихва. Сега разбирам. Това, което ми каза в паузата, е било трик да ме подмами да продължа. Но не е взел под внимание късмета ми. Той все още се държи.
— Знам отговора. „Г“, 1985.
— Какво? — Прем Кумар е като ударен от гръм. Толкова е изненадан, че забравя да ме попита дали съм сто процента сигурен. Натиска механично бутона и светва правилният отговор. „Г“.
Прем Кумар има вид на призрак.
— Господин… господин Томас… току-що спечели д-де-сет милиона рупии — заеква той, напълно шашнат.
Публиката полудява. Всички стават на крака и аплодират. Някои танцуват по пътеките.
Прем Кумар избърсва потта от челото си и отпива голяма глътка лимонада.
Това, което трябваше да бъде трагедия, се оказа фарс.
Кс гкрз опкну или една любовна история
100 000 000
Храна. Само това виждам, чувам, мисля и подушвам на претъпканата и шумна железопътна гара, на която стоя със своята памучна риза и дънки „Ливайс“ от два часа насам. Ако известно време не ядете, гладът просто се свива и умира. Но ако не се храните дълго — а аз не съм хапвал от вчера следобед, мозъкът ви започва да се държи странно. Навсякъде около себе си виждам само хора, които ядат и пият. Носът ми следва миризмата на храна като куче, подушващо кокал. От аромата на пресни джалеби, пури и качори ми се завива свят. Дори от такива обикновени неща, като сварени яйца, които никога не съм обичал, устата ми се изпълва със слюнка. Но когато бъркам в джоба си, намирам само монетата от една рупия, а след нощта, в която изгубих своите петдесет хиляди рупии, тя вече не ми изглежда толкова късметлийска. Ближа напуканите си устни и се чудя как да притъпя глада.
Вече съм готов да разменя електронния си часовник „Касио“ за порция чхоле бхатуре77, когато погледът ми попада на таблото за афиши до лавката на гарата. Там пише просто: „М — само на един километър“. Веднага ми прещраква къде ще получа храна. Безплатно.
Напускам гарата на Агра и започвам да търся голямата табела „М“. Правя един-два погрешни завоя, питам няколко магазинери и накрая я откривам в средата на скъп пазар. Спретнатите служители в „Макдоналдс“ ме гледат подозрително, но не ме изхвърлят. Не могат да обърнат гръб на клиент, облечен в дънки „Ливайс“, колкото и закъсал да изглежда. Заставам до един от дървените контейнери, онези е подвижните капаци. Издебвам никой да не гледа и бързо пъхам ръка вътре. Изваждам колкото мога повече кафяви хартиени пликчета и след като се поизмивам от мръсотията в тоалетната, си излизам.
Първият ми опит в ровенето в кофи за боклук се оказва доста успешен. Сядам на една зелена дървена пейка отвън и доволно похапвам недоизяден зеленчуков бургер, пилешки ноазети, две почти пълни порции пържени картофки и половин чаша „Севън ъп“. Ровенето в боклука е част от живота на бездомното дете. Познавам момчета, които живееха на остатъци, открити в климатизирания вагон на „Раджадхани експрес“. Имаше и други, които бяха пристрастени към пицата с пеперони от „Пица Хът“ и всяка вечер успяваха да се сдобият с поне седем-осем идеални парчета от контейнера зад заведението. Но всички бяха единодушни, че най-лесният начин да се навечеряш без пари е да се присламчиш към сватбена процесия. Салим беше спец в това. Единственото изискване е да си облечен спретнато и да носиш подходящи обувки. Смесваш се с гостите и после се нареждаш на бюфета. Роднините на булката мислят, че си от страната на младоженеца и обратното. Можеш да изпиеш десет-петнадесет безалкохолни, да се нахраниш обилно и да се насладиш на богатото разнообразие от десерти. Можеш дори да мъкнеш няколко прибора от неръждаема стомана. Салим се е сдобил с почти цял сервиз. Но се отказа от този си навик след един инцидент в Нариман пойнт, когато се вмъкнал в сватба, на която семействата на булката и младоженеца стигнали до ръкопашен бой. Салим бил напердашен и от двете страни.