— Обясних ви за архитектурните особености на двора от червен пясъчник, Чоук-и Джило Кхана, който току-що пресякохме. Сега ще ви разкажа и за историята на Тадж Махал.
Един ден през 1607 г. принц Хуррам от династията на Моголите се разхождал по Мина Базар в Делхи, когато зърнал момиче, продаващо коприна и стъклени мъниста на малка сергия. Той бил запленен от красотата й и на мига се влюбил в нея. Но минали пет години, преди най-после да успее да се ожени за нея. Истинското й име било Арджуман Бану, но той й дал ново — Мумтаз Махал. По онова време тя била на деветнайсет, а той — на двайсет. Мумтаз Махал била племенница на Нур Джахан, или Меруниса, съпругата на Джахангир, която на свой ред била племенница на персийската царица Акбар, Билгис Бегун. Мумтаз и Хуррам се оженили през 1612 г. и през следващите осемнайсет години им се родили четиринайсет деца. Царицата неотлъчно следвала съпруга си при всичките му пътувания и военни походи. Била негов другар, съветник и вдъхновение за милосърдие и щедрост към слабите и нуждаещите се. Починала при раждане на седми юни 1630 г. в Бурханпур, само три години след възкачването на Хуррам на трона като император Шах Джахан. На смъртното си легло Мумтаз изтръгнала четири обещания от императора: че ще издигне мавзолей, достоен за красотата й, че няма да се жени за друга, че ще бъде добър с децата им и че ще посещава гробницата й на всяка годишнина от смъртта й. Твърди се, че императорът бил тъй съкрушен, че косата му побеляла за една нощ. Но любовта му била тъй силна, че наредил да построят за нея най-величествения мавзолей на света. Работата започнала през 1631 г. Нужни били двайсет и две години и дружните усилия на над двайсет хиляди занаятчии и майстори от Персия, Отоманската империя и даже Европа, а резултатът бил това, което виждате пред себе си — Тадж Махал, описан от Рабиндранат Тагор81 като „сълза на бузата на времето“.
Едно младо момиче в тесни панталони вдига ръка.
— Извинете, а кой е Тагор?
— О, той е прочут индийски поет, спечелил Нобеловата награда. Можем да го сравним, да речем, с Уилям Уърдсуърт — отговаря гидът.
— Уилям кой?
— Няма значение. Както казвах, архитектурният комплекс на Тадж Махал се състои от пет основни елемента: Дарваза — портата, Багича — градината, Масджид — джамията, Наккар Хана — къщата за почивка, и Рауза — главният мавзолей. Самата гробница е разположена вътре в Тадж Махал, който ще разгледаме след минута. Там ще ви покажа деветдесет и деветте имена на Аллах върху гроба на Мумтаз както и символите на властта, положени в гроба на Шах Джахан. Тези кенотафи, в съответствие с моголската традиция, са само имитации на истински ковчези, които лежат в неукрасената подземна крипта. Мавзолеят има площ от 57 квадратни метра. Централният купол е 24,5 метра висок и 17,7 метра в диаметър, заобиколен от външна обвивка, висока почти 61 метра. Минаретата от четирите страни са високи по 40 метра. Ще видите колко сложна е изработката от онова време, тъй като дори и трисантиметровите декоративни елементи съдържат по повече от 50 инкрустирани камъни. Обърнете внимание и на изписаните стихове от Корана, чиито букви изглеждат с еднаква големина, независимо от височината, на която са разположени.
Като паметник на вечната любов, Тадж Махал разкрива тайните си на онзи, който знае как да цени истинската красота. Ще забележите, че правоъгълната основа на Тадж Махал сама по себе си е символ на различните страни, от които можете да погледнете женската красота. Портата е като булото над женското лице, което трябва да бъде много внимателно и бавно повдигнато в сватбената нощ. Подобно на бижу, Тадж Махал блести на лунните лъчи, уловени от полускъпоценните камъни в мрамора. Той е розовеещ сутрин, млечнобял привечер и златен, когато изгрее луната. Казват, че тези промени отразяват различните настроения на жената. Сега ще ви въведа в мавзолея. Моля, събуйте обувките си и ги оставете тук.
Туристите свалят обувките си и влизат в главния мавзолей. Аз оставам навън и се опитвам да припиша цветовете на купола с променящите се настроения на Нилима Кумари.
Някой леко ме потупва по рамото. Обръщам се и виждам, че ме гледат очилат чужденец, съпругата му и двете деца. Мъжът е окичен с всякакви джаджи, от цифрова камера до мини диск плейър.
— Извинете, говори английски? — пита той.
— Да — кимвам аз.
— Моля, разкажете малко за Тадж Махал. Ние сме туристи, от Япония. За първи път във ваш град. Пристигнали днес.
Понечвам да му кажа, че и аз съм за първи път в този град, но любопитното му лице сякаш ме моли. Имитирайки сериозния тон на гида, аз започвам да разказвам, каквото съм запомнил:
81
Индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, първият азиатец, удостоен с Нобелова награда за литература през 1913 г. — Бел.ред.