— Тадж Махал е бил построен от император Хуррам за съпругата му Нурджахан, известна още като Мумтаз Бегум, през 1531 г. Срещнал я, докато продавала гривни в една градина, и се влюбил в нея, но се оженили едва деветнайсет години по-късно. Тя се била с него във всички битки и го дарила с осемнайсет деца за четиринайсет години.
Японецът ме прекъсва.
— Осемнайсет деца за четиринайсет години? Сигурен ли сте? — пита той, усъмнен.
— Разбира се — упорствам аз, — явно някои са били близнаци. Както и да е, при раждането на деветнайсетото дете Мумтаз починала в Султанпур на шестнайсети юни. Но преди да умре, помолила царя за четири услуги. Първо, да построи Тадж Махал, второ, да не бие децата им, трето, да боядиса косата си бяла, и четвърто… това не го помня, но не беше важно. Както виждате, Тадж Махал се състои от порта, градина, къща за гости и гробница.
Японецът ентусиазирано кима с глава.
— Да. Да. Видяхме портата и градината. Сега да видим гробницата. Но къде е къщата за гости?
Аз свъсвам вежди.
— Не ви ли казах, че истинските гробове са под земята? Така че всичко отгоре трябва да е било къща за гости. Вътре в мавзолея ще видите гробницата на Мумтаз и на императора. Не забравяйте да обърнете внимание на символа с деветдесет и деветте скъпоценни камъни, а по стените на всеки три сантиметра ще виждате гравирани петдесетте имена на Бога. Стиховете на стените означават всичките едно и също независимо от различните букви. Вълшебно, нали? Запомнете, че куполът е висок 160 метра, а минаретата — по 17. Освен това, ако погледнете Тадж Махал от различни ъгли ще видите различните була на жената в сватбената й нощ. Опитайте. И да не забравя да ви кажа за Тагор, знаменитият ни поет, който спечелил Нобеловата награда с поемата си за Тадж Махал, озаглавена „Шамар по бузата на Уилям Уърдсуърт“.
— Наистина ли? Гледай ти! Интересно. В пътеводителя не се споменава нищо такова. — Той се обръща към жена си и заговаря бързо-бързо на японски. После пък превежда за мен. — Казвам на съпругата си колко добре, че не взели скъп гид. Вие толкова хубаво разказва всичко. Много благодарим. Аригато.
Покланя се и пъха нещо в ръката ми. Аз също се покланям. Когато семейството отминава, отварям юмрук и виждам грижливо сгъната банкнота от петдесет рупии. Само за пет минути работа!
Сега вече знам две неща: искам да остана в града на Тадж Махал и с удоволствие ще стана туристически гид.
Когато най-после успявам да се откъсна от мраморния мавзолей, вече пада здрач и той е облян в червеникави цветове. Трябва да си намеря подслон за през нощта. Виждам едно бездомно момче. То е приблизително на моята възраст, с бяла тениска, сиви панталони и сини джапанки. Стои неподвижно и наблюдава някаква препирня на улицата. Аз внимателно го потупвам по рамото.
— Извинявай — казвам.
Той се обръща и ме поглежда с най-добрите очи, които някога съм виждал. Усещам дружелюбност, любопитство и топлина в изразителните му кафяви очи.
— Извинявай — повтарям аз, — нов съм тук. Можеш ли да покажеш къде да преспя?
Момчето кима с глава и казва:
— Узо к фикс кс чка лгксиз.
— Моля?!
— Икхз скпд узо фикс кс чка лгксиз — повтаря той, размахвайки ръце.
— Прощавай, ама не го разбирам този език. Извинявай за безпокойството. Ще питам някого другиго.
— Еджоп бкггс хз — настоява той и ме дърпа за ръката.
Започва да ме влачи по посока на пазара. Чудя се дали да не се отскубна, но лицето му е толкова мило, че се оставям да ме води. Той върви по много особен начин, сякаш на пръсти. Превежда ме през подобни на заплетени странични улички и алеи, и след петнайсет минути се озоваваме пред голяма сграда. На месинговата табелка, поставена до масивната желязна врата, се чете: „Свапна Палас“. Момчето отваря вратата и двамата влизаме вътре. В имението има извита автомобилна алея, широка морава с боядисана люлка и фонтан. Двама градинари косят тревата. Униформен шофьор лъска паркираната на алеята стара „Контеса“82. Приятелят ми явно е познат на обитателите на имението, тъй като никой не се опитва да го спре, докато ме води по алеята към резбованата дървена врата на къщата и натиска звънеца. Вратата отваря мургава млада и красива прислужница. Поглежда го и казва:
— А, ти ли си, Шанкар? Какво правиш пак тук? Знаеш, че госпожата не обича да влизаш от тук.