Шанкар посочва към мен.
— Дз изао кс нккх.
Прислужницата ме оглежда от глава до пети.
— О, значи Шанкар е довел нов наемател. Не мисля, че останаха свободни стаи, но ще повикам госпожата.
И тя изчезва във вътрешността на къщата.
Сега на входа се появява жена на средна възраст. Носи скъпо копринено сари и тонове златни накити. Носи тежък грим. Може на младини да е била красавица, но за разлика от Нилима Кумари, лицето й е изгубило блясъка си. Освен това устните й са тънки и стиснати, което й придава доста суров вид. Не ми допада от самото начало.
Шанкар силно се развълнува от появата на жената.
— К гкрз укдж кджху — казва той, широко усмихнат, но жената дори не забелязва присъствието му.
— Кой си ти? — пита ме тя, като оглежда дрехите ми. — И защо си с Шанкар?
Присвивам се под изпитателния й поглед.
— Казвам се Раджу Шарма. — Няма как да използвам истинското си име, след като убих непознат във влака.
— Значи си брамин? — пита тя и погледът й става още по-подозрителен. Трябваше да се сетя, че тъмнокож брамин е чудо невиждано.
— Да, за първи път съм в Агра. Дойдох да питам дали мога да отседна някъде.
— Имаме пристройка, в която пускаме наематели. — Обръщам внимание, че използва царственото „ние“. — Точно сега нямаме места, но ако можете да изчакате седмица, ще ви уредим стая. Ще ви струва четиристотин рупии на месец, които се предплащат в пълен размер в началото на месеца. Ако ви устройва, Ладжванти ще ви покаже пристройката. Но ще трябва да измислите нещо за една седмица.
— Благодаря, госпожо — отговарям аз на английски, — ще взема стаята и ще ви платя четиристотин рупии другата седмица.
Жената рязко ме изглежда, когато заговарям на английски. Строгите й черти поомекват.
— Вероятно можете да останете при Шанкар една седмица. Ладжванти, покажи му пристройката.
Това е краят на интервюто, проведено на вратата.
Ладжванти ме придружава до пристройката, която се намира непосредствено зад основната къща и която се оказва северноиндийския еквивалент на чаула. Има дворче, павирано с огромни камъни, и свързани стаи около него, поне трийсет на брой. Стаята на Шанкар е почти в средата на източния коридор. Той отключва и двамата влизаме вътре. Има само едно легло и вградена алмира, както и малка кухничка, точно като в чаула в Гхаткопар. Тоалетните са общи и се намират в края на западния коридор. Къпането може да става само в средата на дворчето, под общинската чешма, пред погледите на всички обитатели. Ладжванти ни показва собствената си стая, осем стаи преди тази на Шанкар. А моята ще бъде четири стаи след нея.
Преди Ладжванти да се върне в имението, набързо я питам:
— Извинете, какво е това момче Шанкар? Току-що се запознах с него пред Тадж Махал.
Тя въздъхва.
— Сирак, който живее тук. Всички много го обичаме. Бедничкият, има някакъв проблем с мозъка и не може да говори разумно, издава само нечленоразделни звуци. По цял ден се скита из града. Госпожата е тъй добра да му дава квартира безплатно и даже пари за храна. Иначе отдавна да са го прибрали в лудницата.
Аз съм шокиран. Шанкар ми изглеждаше интелигентно момче, просто с говорен дефект. Може би и преценката ми за госпожата не е точна. Предвид добрината, която прави на Шанкар, не може да е толкова строга, колкото изглежда.
— Ами госпожата? Разкажи ми за нея.
И като историк, излагащ родословното дърво на някоя императрица, Ладжванти ми разяснява впечатляващия произход на работодателката си.
— Истинското й име е Кралица Свапна Деви, но ние я наричаме просто „госпожо“ или „Рани Сахиба“. Баща й е бил владетел на княжество Джамгар, Раджа Шивнатх Сингх от династията Ратхоре. Дядо й по майчина линия — Раджа Рави Пратап Сингх, първоначалният собственик на този хавели, бил владетел на Дхарела, близо до Агра. Едва на двайсет, Свапна Деви се омъжила за сина на владетеля на Бхадохи, Кунвар Пратап Сингх, принадлежащ на династията Гаутам, и се преместила във Варанаси, където семейството притежавало имение. За съжаление, съпругът й, младият принц, се поминал само две години след сватбата, но тя не се омъжила повторно. Останала да живее във Варанаси още дванайсет години. Междувременно дядо й, Раджа Рави Пратап Сингх, починал и й завещал хавели. И така, тя се преместила в Агра и живее тук вече десет години.
— Ами деца?
Ладжванти поклаща глава.
— Не, няма деца, затова си запълва времето с благотворителност и обществена дейност. Тя е може би най-богатата жена в Агра и има много връзки. Полицейският комисар и районният съдия обядват всяка седмица в дома й, така че не си прави илюзии, че ще можеш да живееш тук, без да си плащаш наема. Ако на първо число не платиш, на второ излиташ. Добре го запомни.