Започвам добре да припечелвам от туристите. Не натрупвам състояние, но определено ми стига да си плащам наема, да се храня от време на време в „Макдоналдс“ или „Пица Хът“ и все пак да спестявам нещичко за черни дни. Въпреки че съм видял толкова злочестина, а и при постоянния страх да не дойде джип с мигащи червени светлини и да ме арестуват за убийството на безименния дакойт или Шантарам, или дори на Нилима Кумари, ми се струва безсмислено да правя кой знае колко дългосрочни планове. Отнасям се с парите така, както се отнасям с живота си — като с обикновена, заменима стока. Каквото лесно идва, лесно си отива. Не е изненада, че скоро в пристройката започва да ми се носи славата на мека душа.
Обитателите на пристройката са пъстра компания: бедни студенти от далечни села, държавни чиновници, които дават официалните си жилища под наем незаконно на безбожни цени, машинисти, перачи, градинари, готвачи, чистачи, водопроводчици, дърводелци и даже един поет със задължителната брада. Мнозина ми стават приятели. Живеейки сред тях, разбирам, че историята на император Шах Джахан и Мумтаз Махал не е единствената в заспалото градче.
Ладжванти е официалната „новинарка“ на пристройката. Вечно слухти и е осведомена какво се случва в квартала. Знае кои бият жените си, кои са прелюбодейците, пияниците, скъперниците, кои не си плащат наема и кои вземат подкупи. Въпреки очевидната й преданост към работодателката й, не са и чужди и клюките за „двореца“. Чувам слуховете за колоритното минало на Свапна Дев Говори се, че имала страстна връзка с брата на починалия си съпруг, Кунвар Махендра Сингх, но после го разлюбила и го отровила. Казват още, че резултатът от аферата била една незаконна дъщеря във Варанаси. Какво се е случило с момичето никой не знае и май никой не се интересува.
Една вечер при мен идва бедният студент Шакил.
— Раджу бхай, може ли да те помоля за услуга? — пита той смутено.
— Да, Шакил, какво има? — казвам аз, предусещайки целта на посещението.
— Баща ми не можа да ми изпрати пари този месец заради продължителното засушаване на село, а ако до понеделник не си платя таксата за университета, ще ме отстранят. Можеш ли да ми заемеш сто и петдесет рупии? Обещавам да ти ги върна, веднага щом си получа записа другия месец.
— Разбира се, Шакил. Вече съм заел петдесет на големия ни поет Наджми и сто на Гопал, и бях спестил сто, за да си купя нова риза. Но твоята нужда е по-голяма от моята, така че ги вземи всичките.
Двамата с Шанкар сме поканени на вечеря в стаята на Ладжванти. Тя не е омъжена и живее сама в пристройката, но има по-малка сестра, която живее на трийсетина километра от Агра. Първото, което ми се набива на очи в стаята на Ладжванти, е неописуемият ред. Това е най-чистата стая, която някога съм виждал. Каменният под е лъснат до блясък. Няма и прашинка. Леглото е гладко оправено, без ни една гънка на памучните завивки. На една полица има декоративни фигурки, подредени с геометрична прецизност. Всичко е болезнено подредено. Дори кухнята изглежда толкова стерилна, че и представям как от чухлата83 излизат не черни, а бели сажди. Двамата с Шанкар сядаме на столове, а Ладжванти, облечена в розово сари, на леглото. Изглежда много развълнувана и ни казва, че е започнала да търси подходящ жених за сестра си, Лакшми, която е на деветнайсет години.
— Ами ти? — питам аз. — Не трябва ли като по-голяма първа да се омъжиш?
— Да, но аз не съм просто сестра на Лакшми. Аз съм й и баща, и майка, откакто родителите ни починаха преди пет години. Затова не мога да бъда егоистка и да мисля само за себе си. След като омъжа сестра си, отговорността ми ще приключи и ще мога да намеря и аз своя принц.
— И как смяташ да търсиш подходящ жених?
— Преди два месеца пуснах обява в „Дайник Уджала“, вестникът на хинди, и богинята Дурга ни благослови с добър ответ. Вижте колко много писма пристигнаха. — Тя държи тесте пликове, от които вади шест снимки и ни ги показва. — Кажете ми, кое от тези момчета е подходящо за Лакшми?
Двамата с Шанкар оглеждаме евентуалните годеници. Почти на всичките намираме кусури. Този ни изглежда много стар. Онзи има неприятна усмивка. Този е грозен. Този има белег. Тази снимка прилича на правена в затвора. Остава само една. На нея се вижда лицето на млад мъж със стилна прическа и гъсти мустаци.
— Този изглежда най-добре от всички — казвам аз на Ладжванти. Шанкар усърдно кима.
— Кг кфз уку — казва той.
Ладжванти е доволна от избора ни.