Аз лежа в леглото си и си мисля за неправдите в живота. В ума ми е все образът на малкия Нанхи, играещ си с водата на двора. Иска ми се да заплача, но от очите ми не потичат сълзи. Затова дръпвам белия чаршаф над главата си и се унасям в сън. Виждам Тадж Махал в особен кафяв цвят. С два силно заострени купола.
Следващата седмица отново отивам при Нита. Този път трябва да заплатя цялата такса на Шиям, сводникът. Триста рупии. Лежа в мръсното й легло, любя се с нея и слушам вулгарните й приказки.
— Харесва ли ти да бъдеш проститутка? — питам я аз, когато свършваме.
— Защо? Какво му е? Професия като професия.
— Но харесва ли ти?
— Да. Обичам да спя с непознати. Като теб, например. Вземам достатъчно пари, за да издържам семейството си. И всеки петък гледам новия филм в киното. Какво повече може да иска едно момиче?
Очите й са като на кошута. Вглеждам се в тях и разбирам, че лъже. Тя е актриса, която играе своята роля. Само дето, за разлика от Нилима Кумари, няма да спечели никакви награди.
Колкото по-загадъчна ми изглежда Нита, толкова по-отчаяно искам да я опозная. Възбужда в мен жажда, каквато не съм познавал. Може и да съм проникнал в тялото й, но сега искам да навляза в мислите й. Затова започвам да я посещавам всеки понеделник, когато Тадж Махал е затворен. След четири-пет визити най-после успявам да пробия барикадата.
Казва ми, че е от племето бедия от окръг Бхинд в Мадхия Прадеш. И двамата й родители са живи, а брат й и сестра й имат щастливи семейства. В нейната общност било традиция едно момиче от семейството да работи като проститутка, наречена бедни. Това момиче трябвало да изкарва пари, докато мъжете пият и играят карти.
— Затова раждането на момиче в нашата общност е повод за празнуване, а не за натъжаване. Момчето всъщност е отговорност. Ще откриеш бедни в бардаци, по местата за почивка на камиони, хотели и крайпътни ресторанти, където продават телата си за пари.
— Но защо майка ти е избрала теб? Можеше да посочи сестра ти.
Нита се изсмива пресилено.
— Защото красотата ми се превърна в проклятие. Майка ми имаше право да реши коя от двете ни да омъжи и коя да направи проститутка. Избра мен да стана бедни. Може би, ако изглеждах по-простовато, като сестра ми, нямаше да ме прати тук. Можеше да завърша училище, да се омъжа и да имам деца. Сега съм в този вертеп. Това е цената, която трябва да платя за красотата си. Така че не ми прави комплименти.
— Откога се занимаваш с това?
— Още от пубертета. Щом приключат церемониите натхни хни утхерна за махането на обицата на носа и сар дхаквана за покриването на главата, се смята, че момичето е станало жена. Така, когато бях на дванайсет, девствеността ми бе високо оценена и пусната на търг в този бардак.
— Но нали, ако поискаш, можеш да се откажеш и да се омъжиш?
Тя разперва ръце.
— Кой ще вземе проститутка за жена? От нас се очаква да работим, докато телата ни провиснат или докато умрем от болест — което първо се случи.
— Знам, че някой ден ще намериш своя принц — казвам аз със сълзи на очите.
Този ден тя не приема бакшиш от мен.
По-късно размишлявам за разговора си с Нита и се чудя защо я излъгах. Не исках тя да намира никакъв друг принц. Без да го съзнавам, се бях влюбил в нея.
Досега разбирането ми за любовта се основаваше изцяло на видяното по филмите, където героят и героинята се поглеждат и хоп, протича някаква химична реакция, сърцата им започват да бият бързо–бързо, гласните им струни зазвъняват и в следващия кадър вече пеят песни на фона на швейцарски селца и американски търговски центрове. Стори ми се, че изпитвам такова чувство, когато срещнах момичето със сините шалвар камиз във влака. Но истинската любов ме навести едва тази зима в Агра. И за пореден път разбрах, че истинският живот няма нищо общо с живота по филмите. Любовта не се случва за един миг. Тя постепенно те обзема, а после преобръща живота ти с главата надолу. Оцветява дните ти и изпълва сънищата ти. Започваш да се носиш над земята и виждаш света в нови окраски. Но също така носи и сладостна агония. Животът ми сега се свежда до трескави срещи с Нита, а помежду тях — копнеж по нея. Посещава ме на най-странни места и в най-необичайни моменти. Представям си красивото й лице, дори докато изнасям лекцията си на един мършав осемдесетгодишен турист. Усещам уханието на косата й, даже докато седя на тоалетната чиния. Полазват ме тръпки, като се сетя как правим любов, дори в момента да пазарувам картофи и домати. И дълбоко в сърцето си знам, че тя е моята принцеса. Животът ми се изпълва от изгарящо желание един ден да се оженя за нея. И от непоносимата тревога дали тя ще се съгласи.